Финансист

Тя разбра, че това е той, без да се обръща. Той се приближи до нея, тя го погледна усмихната и унесът, породен от Шуберт, почти изчезна, за да отстъпи място на друго настроение. Франк неочаквано се наведе и впи устните си в нейните. Мекият допир на мустаците му я накара да потръпне. Тя спря да свири и се опита да си поеме дъх; неочакваната целувка я бе разтърсила дълбоко. Сърцето й биеше като механичен чук. Не извика: „Ах!“ или „Не бива!“, а стана, отиде до прозореца, вдигна завесата и се престори, че гледа навън. Имаше чувството, че ще припадне, толкова беше щастлива.

Каупъруд бързо я последва. Обхвана талията й с ръце и се вгледа в пламналите й страни, в бистрите й овлажнени очи, в алените й устни.

— Обичаш ли ме? — прошепна той. От силното желание в гласа му прозвучаха сурови и властни нотки.

— Да! Да! И ти го знаеш!

Той притисна лицето й до своето, а тя вдигна ръце и го погали по косите.

Завладя го пронизващо чувство за притежание, за пласт, за щастие и разбирателство; връхлетя го трепетна любов към нея и към нейното тяло.

— Обичам те — каза той, сякаш изненадан от собствените си думи. — Не бях сигурен в това, но сега съм сигурен. Колко си красива! Безумно те обичам!

— И аз те обичам — отвърна тя. — И не мога да го преодолея. Знам, че не бива, но…

Тя нежно обхвана с ръце главата му, допря устни до неговите и се вгледа замечтано в очите му. След това се отдръпна бързо и обърна поглед към улицата, а той се оттегли навътре в стаята. Бяха сами. Той се двоумеше дали да не поеме риска да я целуне още веднъж, когато се появи Нора, отбила се в съседната стая да види Ана, а след нея влезе и мисис Каупъруд. Малко по-късно Ейлийн и Нора си тръгнаха.

ГЛАВА XX

След като двамата разкриха чувствата си, съвсем естествено беше тази любовна връзка да се задълбочава. Въпреки религиозното си възпитание Ейлийн беше роб на своя темперамент. Общоприетите религиозни принципи не можеха да я възпрат. През последните деветнадесет години в съзнанието й постепенно се бе оформяла представата за нейния бъдещ любим. Той трябваше да бъде силен, красив, непринуден, преуспяващ, с бистри очи, с цветущо здраве, с вродена чувствителност и отзивчивост, да обича живота не по-малко, отколкото го обичаше тя. Мнозина млади хора бяха правили опити да спечелят нейната благосклонност. Може би най-близкото въплъщение на нейния идеал беше отец Дейвид от „Свети Тимотей“, но той беше свещеник, обречен на безбрачие. Не бяха си разменили нито една дума с него, но беше ясно, че взаимно се харесват. После се появи Франк Каупъруд и постепенно, благодарение на честите срещи, той се оформи в съзнанието й като идеалната личност. Той я привличаше така силно, както слънцето привлича планетите.

Не може да се предвиди как биха се развили нещата, ако в този момент се бяха намесили някакви противодействащи сили. Разбира се, чувства и връзки от този вид понякога могат да бъдат разрушени и разкъсани. Човешките характери могат да бъдат променяни до известна степен, но това може да става само под въздействието на много голяма сила. Страхът винаги играе възпираща роля — ако не от морални, то от материални подбуди, — но богатството и общественото положение често успяват да го преодолеят. Толкова лесно се урежда всичко, когато имаш пари.

Ейлийн не се боеше от каквото и да било. Каупъруд не страдаше от морални или религиозни скрупули. Когато гледаше Ейлийн, той мислеше единствено за това, как да надхитри обществото така, че да се наслаждава на нейната любов, без да се накърнява сегашното му положение. А много я обичаше.

Твърде често му се налагаше да посещава по работа дома на Бътлър и всеки път я виждаше. При първото му идване тя успя да се промъкне до него, да му стисне ръката и да открадне една бърза и страстна целувка. Друг път, когато той вече си тръгваше, тя внезапно се появи иззад завесите, закриващи вратата на гостната.

— Мили!

Гласът й беше нежен и ласкав. Той се обърна и предупредително кимна към стаята на баща й на горния етаж.

Ейлийн продължи да стои с протегната ръка и Франк бързо пристъпи към нея. Тя в миг обви ръце около врата му, а той я прегърна през талията.

— Така копнея да се видим.

— И аз също. Ще намеря начин. Мисля за това.

Той се освободи от прегръдката й и си тръгна, а тя изтича до прозореца и се загледа след него. Той вървеше по улицата — само няколко преки го деляха от къщата му, — а тя се любуваше на плавните движения на стройната му широкоплещеста фигура. Той крачеше енергично и уверено. О, това е мъж! Това е нейният Франк. Вече го чувствуваше свой. После седна на пианото и унесена в мечти, свири, докато стана време за вечеря.