Финансист

Не беше трудно за Франк Каупъруд с неговия находчив ум, подкрепен и от парите му, да намери начин да изпълни обещанието си. Още по времето на младежките си скитания по разни места с „лоша слава“ и по-късно, при случайните отклонения от правия път, той бе изучил добре начините и средствата, чрез които би могъл да бъде заобиколен моралът. Във Филаделфия, тогава град с над петстотин хиляди жители, имаше хотелчета, които човек можеше да посещава тайно и да остане незабелязан. Имаше и къщи с приличен вид, където можеха да се уреждат срещи срещу заплащане. А що се отнася до предпазните мерки срещу „създаване на нов живот“, те отдавна му бяха известни. Той знаеше всичко за тях. Важното беше да внимава, преди всичко да внимава. Да, трябваше да внимава, защото с всеки изминал ден ставаше все по-влиятелна, все по-изтъкната личност. Ейлийн, разбира се, не съзнаваше или, по-точно, съзнаваше само смътно накъде я носи нейната страст; но и през ум не й минаваше какви биха могли да бъдат последиците от нея. Тя копнееше за любов, искаше нежност и ласки и нищо друго не я интересуваше. И ако все пак някакви мисли минаваха през главата й, те приличаха на плъхове, които се подават от тъмните си дупки в мрачните ъгли и при най-малкия шум бързат да се скрият обратно. Всичко, свързано с Каупъруд, трябваше да бъде красиво. Тя не мислеше, че той я обича вече достатъчно силно, но беше сигурна, че ще я обикне. Не си даваше сметка, че посяга на правата на неговата жена. Такова нещо и през ум не й минаваше. Какво щеше да навреди на мисис Каупъруд, ако Франк обичаше и нея, Ейлийн?

Как може да се обясни това лукавство, вдъхновено от страстта? В живота страстта се среща на всяка крачка. Тя е неизтребима. Защото и природата минава равнодушно покрай нея, следвайки спокойно и величаво своя път, без да се интересува от дребните човешки вълнения. Наказвана е била и със затвори, и с болести, и с разорения, но както знаем, нищо не е могло да я унищожи. Няма ли за нея други закони освен лукавата воля и сила на индивида, който иска да й се подчини? Ако наистина няма, крайно време е да го разберем — всички до един. Тогава бихме постъпвали така, както сме постъпвали и досега, без да храним глупавата илюзия за намесата на бога в човешките дела. Vox populi, vox dei.

Когато страстта на Ейлийн се разпали дотолкова, че тя забрави страха от големия риск, на който се излагаше, те започнаха да се срещат и да прекарват прекрасни часове заедно. От случайните мигове, които открадваха в неговия дом, когато нямаше кой да ги види, те преминаха към тайни срещи извън града. По характер Каупъруд не беше човек, който може да се забрави дотолкова, че да пренебрегне работата си. Колкото повече мислеше за това неочаквано пламнало любовно чувство, толкова повече стигаше до убеждението, че то не бива да му отнема от времето за работа, нито да влияе на способността му да мисли трезво. Във всеки случай наложително бе да стои в кантората си поне от девет до три. А в негов интерес беше да остава понякога и до пет и половина. Можеше обаче да си позволи няколко пъти в седмицата да излиза следобед между три и половина и пет и половина или шест, без това да прави впечатление някому. За Ейлийн пък беше обичайно да излиза сама почти всеки следобед с каретата си, теглена от два буйни дорести коня, или да язди породистия кон, който баща й й беше купил от един известен търговец на коне в Балтимор. И тъй като Каупъруд също караше карета и яздеше, не беше трудно да си устройват срещи извън града по пътя за реките Уисахикън или Скуайлкил. В наскоро уредения парк имаше много усамотени кътчета, където човек се чувствуваше необезпокояван като сред най-гъста гора. Разбира се, винаги съществуваше възможността да срещнат някого; но също така винаги можеха да намерят благовидно обяснение или пък изобщо да не дават обяснение, тъй като в една случайна среща нямаше нищо подозрително.