Финансист

Сега обаче му предстоеше да обмисли и разреши въпроса за отношенията си с Ейлийн; тъй като беше човек със силен и твърд характер, този проблем не го тревожеше особено много. Това наистина беше проблем, подобен на онези финансови усложнения, с които се сблъскваше всеки ден, но не беше неразрешим. Какво всъщност трябваше да направи? Не можеше да изостави жена си и да избяга с Ейлийн, това беше сигурно. Обвързваха го твърде много неща. Не можеше да пренебрегне обществените и финансовите си задължения, чувствата си към родителите и децата. Пък и не беше сигурен дали желае именно такава развръзка. Не възнамеряваше нито да изостави работата си, която все повече се разрастваше, нито да се откаже веднага от Ейлийн. Не му беше безразлично неочаквано проявеното от нея чувство. Мисис Каупъруд се бе променила и физически, и душевно и това само по себе си бе достатъчно оправдание за интереса му към момичето. Защо да се бои, ако успее да намери начин да се отдаде на чувството си, без да си навреди? От време на време обаче го обземаше съмнение дали наистина ще може да осигури безопасност и за себе си, и за Ейлийн и тогава ставаше мълчалив и замислен. Защото сега той беше вече силно увлечен. Това чувство надделяваше над всички останали и трябваше да намери израз.

Наред с всичко друго обаче Франк не можеше да не мисли и за жена си и да не изпитва угризения и от морален, и от материален характер. Едва когато Лилиан отстъпи на младежкия му порив след смъртта на мъжа си, той разбра, че тя е родена за пазителка на обществения морал — отвън, за пред хората бе хладната чистота на снежната преспа, а отвътре от време на време избликваха тъмните страсти на блудницата. Той беше разбрал също, че тя се срамува от тези изблици, които я разтърсваха и вземаха връх над нея. Това дразнеше Каупъруд, както би дразнило всеки силен, честолюбив, целеустремен човек. Разбира се, той никога, не бе имал намерение да прави достояние на целия свят чувствата си, но защо те трябваше да ги премълчават помежду си, защо трябваше да забулват в тайна интимните си отношения? Защо трябваше да вършат едно, а да мислят друго? Разбира се, тя му беше предана по своему — не емоционално (като се връщаше назад в спомена си, Франк не можеше да каже, че е била някога емоционална), а по разум. Дългът, както тя го разбираше, играеше голяма роля в отношенията им. Тя се съобразяваше преди всичко с дълга, после — с хорското мнение, и най-сетне — с това, което изискваше духът на времето. А Ейлийн по природа очевидно не беше склонна да се подчинява нито на дълга, нито на условностите на обществото. Без съмнение тя бе възпитавана така, както се възпитават и другите млади момичета, но невинаги следваше наученото.

През следващите три месеца тяхната връзка придобиваше все по-ясни очертания. Ейлийн си даваше точна сметка колко потресени биха останали и родителите й, и обществото, ако отгатнеха по някакъв начин мислите, които я вълнуваха, но тя продължаваше да се наслаждава на тези мисли и да копнее за тяхното осъществяване. И тъкмо защото беше стигнала толкова далеч и се бе компрометирала, макар и с намерения, а не с дела, Каупъруд й се струваше още по-привлекателен. И не толкова физически, защото голямата страст не се изразява само в това. Привличаше я вътрешната сила на този човек — така както светлината на пламъка привлича нощната пеперуда. Очите му излъчваха плам, овладян и подчинен, но достатъчно красноречив и непреодолим за нея.

Когато на раздяла той докосваше ръката й, сякаш я разтърсваше електрически ток и тя не намираше сили да го погледне в очите. Някаква унищожителна сила се излъчваше понякога от тях. Мнозина, най-често мъже, трудно издържаха неговия хладен, пронизващ поглед. Изпитваха чувството, че тези очи са само тънка завеса, през която, невидими, ги наблюдават друг чифт очи. И беше невъзможно да се отгатне какво мисли той.

През тези месеци между тях се създаваше все по-голяма близост. Една вечер, когато тя свиреше на рояла в неговия дом и в стаята нямаше никой друг, Франк се наведе и я целуна. През пролуките на спуснатите пред прозорците завеси се виждаше студената заснежена улица с мъждукащите газови фенери. Той се бе прибрал по-рано и чувайки Ейлийн да свири, бе влязъл при нея. Ейлийн беше облечена със сива вълнена рокля, богато украсена по краищата с ориенталска бродерия в синьо и оранжево. Красотата й ставаше още по-ярка от допълващата роклята й сива шапка с перо, оцветени също в оранжево и синьо. Пръстените на ръцете й бяха доста, четири или пет — с опал, със смарагд, с рубин, с брилянт — и ярко проблясваха, докато тя свиреше.