Финансист

Докато танцуваше — първо с мисис Каупъруд, после с мисис Сенека Дейвис и накрая с мисис Мартин Уокър, — Каупъруд често поглеждаше към Ейлийн и всеки път се наслаждаваше на нейната жизненост, на нейната неудържима първична енергия, на които той не можеше да устои, особено тази вечер. Тя беше толкова млада! Толкова красива! И въпреки всички пренебрежителни забележки, които жена му постоянно отправяше по неин адрес, той я чувствуваше по-близка до своята открита, буйна, непоколебима натура, отколкото всяка друга жена, която бе срещал досега. Тя беше наивна наистина, но с малка помощ би могла да научи много. Франк мислеше за нея като за нещо голямо, не във физическия смисъл на думата, разбира се — макар че тя беше висока почти колкото него, — а в чисто емоционално отношение. Беше пълна с живот. Ейлийн премина няколко пъти съвсем близо до него със сияещи очи, с полуотворени устни, които откриваха блестящите й зъби, и той изпита такова чувство на симпатия и нежност към нея, каквито не бе изпитвал досега. Тя беше възхитителна, беше прекрасна.

— Е, свободен ли ви е този танц? — попита той, като се приближи до нея преди започването на третия тур.

Тя беше седнала с последния си партньор в един отдалечен ъгъл на голямата всекидневна, чийто под бе навосъчен и лъснат до блясък. Няколко палми, разположени тук и там, образуваха нещо като зелен парапет.

— Моля да ме извините — обърна се учтиво Франк към кавалера й.

— Разбира се — отвърна младежът и стана.

— Да, свободен е — каза Ейлийн. — И най-добре ще е да почакате тук. Танцът скоро ще започне. Нямате нищо против, нали? — обърна се тя към досегашния си партньор с лъчезарна усмивка.

— Ни най-малко. Доставихте ми голяма наслада с този валс — каза той и се отдалечи.

Каупъруд седна до нея.

— Това беше младият Ледукс, нали? Така си и помислих. Видях ви, когато танцувахте с него. Вие обичате танците, нали?

— Обожавам ги.

 — Не мога да кажа същото за себе си, но е вълнуващо. Важно е и с кого танцуваш. Мисис Каупъруд по-малко и от мен обича това забавление.

Тази забележка за Лилиан я накара за миг да изпита известно пренебрежение към нея.

— Според мен танцувате много добре. Аз също ви наблюдавах. — По-късно тя се запита дали е трябвало да казва това. Прозвуча някак дръзко, почти безсрамно.

— О, наистина ли ме наблюдавахте?

— Да.

Франк леко се развълнува. Смътна тревога го завладя — Ейлийн поставяше нов проблем в живота му, ако, разбира се, той го допуснеше. Тези мисли го сковаваха и той говореше еднообразно, скучно. Искаше му се да каже нещо, което да създаде известна близост помежду им, но не намираше точните думи. Да, наистина му се искаше да й каже безброй неща.

— Много мило от ваша страна — каза той след известна пауза. — Какво ви накара да ме наблюдавате?

Франк зададе въпроса си с престорено любопитство. Оркестърът засвири отново. Танцьорите започнаха да стават. Той също стана.

Франк не беше имал намерение да влага в думите си някакъв особен смисъл, но сега, когато Ейлийн стоеше съвсем близо до него, той я погледна настойчиво в очите и умолително я попита отново:

— Кажете ми защо?

Излязоха иззад палмите. Той я прихвана през талията. С лявата си ръка пое протегнатата й дясна ръка и стисна дланта й. Тя отпусна лявата си ръка на рамото му и го погледна в очите. Когато се впуснаха в игривите стъпки на валса, Ейлийн извърна глава, после сведе очи, без да отговори. Движенията й бяха леки и грациозни като на пеперуда. И Франк внезапно почувствува необяснима лекота, сякаш някакъв ток бе преминал от нея към него. Прииска му се да постигне гъвкавостта на нейното тяло и успя. Ръцете й, искрящите червени пайети върху гладката черна коприна на плътно прилепналата о тялото й рокля, шията й, пламтящите й златни коси — всичко това леко го опияни. Тя беше толкова жизнена и млада, толкова красива.

— Но вие не ми отговорихте — настоя Франк.

— Музиката е прекрасна, нали?

Той стисна ръката й.

Тя го погледна свенливо. Въпреки веселата си и буйна натура Ейлийн се боеше от него. Той беше толкова ярка, силна личност. Докато танцуваха и той беше тъй близо до нея, струваше й се, че е прекрасен, но нервите й не издържаха и за момент изпита желание да избяга.

— Добре, щом не искате, не ми казвайте — усмихна се той.

Франк си мислеше, че на нея й е приятно да й говори така, да й намеква за скритите си чувства, за силното си влечение към нея. И в същото време се питаше какво ли би произлязло от тази игра?

— О, просто исках да видя как танцувате — сдържано отговори най-после на въпроса му Ейлийн.

Мисълта, че върши нещо нередно, сякаш бе охладила първоначалния й порив. Той забеляза промяната и се усмихна. Приятно му беше да танцува с нея. Никога не бе допускал, че един обикновен танц може да носи такава наслада.

— Харесвате ли ме? — неочаквано попита той малко преди оркестърът да спре.

Ейлийн потръпна цялата при този въпрос. Едва ли би се сепнала повече, ако й бяха пуснали парченце лед в гърба. Въпросът явно беше нетактичен, на нея обаче не й прозвуча така. Тя бързо вдигна глава и го погледна право в очите, но не издържа на погледа му.