Финансист

Сам не знаеше защо каза това. Нямаше никакво отношение към поезията. Не беше обмислил тази фраза предварително. От мига, в който я зърна в преддверието, неговите мисли и чувства се разлудуваха като буйни коне. Това момиче го накара да стисне зъби и да присвие очи. Когато тя се приближи, челюстите му се напрегнаха и лицето му придоби още по-упорит и самоуверен израз.

Почти веднага обаче Ейлийн и сестра й бяха заобиколени от млади мъже, които искаха да им бъдат представени и да бъдат записани в книжките им за танци, и за момент Франк загуби Ейлийн от погледа си.

ГЛАВА XVIII

Семената на смътния и едва доловим стремеж за промяна се таят в най-дълбоките пластове на душата. Още в първия миг, когато мисис Каупъруд и Ана споменаха за бала, Ейлийн изпита желание да се представи по-бляскаво, отколкото го бе правила всеки друг път, въпреки възможностите, които й даваха парите на баща й. Тя добре знаеше, че хората, с които й предстоеше да се срещне, са далеч по-изискани и интересни от тези, с които бе общувала досега. Освен това и Каупъруд бе завладял съзнанието й така силно, че дори и да искаше, вече не можеше да го отстрани от мислите си.

Само преди час, докато се обличаше, образът му отново изплува пред нея. Всъщност той бе истинската причина така старателно да подбира тоалета си. Помнеше всеки миг, когато бе съзирала в погледа му интерес. Веднъж й бе направил комплимент за ръцете. Днес й бе казал, че е „очарователна“, а тя си бе наумила вечерта да му докаже, че е наистина красива.

Бе стояла пред огледалото от осем до девет, чудейки се какво да облече, и бе напълно готова едва в девет и петнайсет. В прекалено големия й гардероб имаше две високи огледала, а на вратата на гардеробната й — още едно. Именно пред третото огледало тя прекара дълго време, любувайки се на голите си ръце и рамене, па стройната си фигура, на трапчинката на лявото си рамо, на жартиерите си с гранатов цвят, украсени със сребърни катарамки във форма на сърце, които бе избрала за тази вечер. Отначало корсетът й не можеше да се стегне достатъчно и тя се скара на прислужницата си Катлин Кели. Положи много грижи и за косата си, дълго се колеба каква да бъде прическата и отдели много време за нея. Изписа веждите си и придърпа няколко кичура коса, за да падат свободно над челото й. Изряза с ножичките си за нокти различни по размер изкуствени бенки от черна мушама и започна да търси най-подходящото място върху лицето си, за да сложи някоя от тях. Най-сетне се спря и на бенката, и на мястото. Изви глава на ляво и на дясно, за да види какво е общото впечатление от прическата, изписаните вежди, трапчинката на рамото и черната изкуствена бенка. Ако някой мъж би могъл да я види сега! Но кой? Тази мисъл проблесна за миг в главата й и изчезна, така както изплашена мишка бърза да се скрие в дупката си. Въпреки цялата си душевна сила тя се боеше да мисли за мъжа, за мъжа от своето въображение.