Читаем Финансист полностью

— Кажете ми, Каупъруд — обърна се той към Франк една сутрин, когато най-сетне се реши да заговори по въпроса (двамата седяха в канцеларията на ковчежника в старата сграда на общината, намираща се на Шеста улица и улица Честнът, и Стенър, предвкусвайки бъдещото си замогване, бе в особено добро настроение), — продават ли се акции от някоя от трамвайните линии в града, които човек би могъл да закупи и ако разполага с достатъчно пари, да вземе изцяло линията в ръцете си?

Каупъруд знаеше, че има в обръщение такива акции. Беше твърде прозорлив и отдавна вече бе разбрал какви големи възможности се крият в това сравнително ново начинание. Омнибусите полека-лека изчезваха. Най-добрите маршрути вече бяха откупени. Имаше обаче и други, по-малки улици, а и градът продължаваше да се разраства. Притокът на нови заселници не спираше, което осигуряваше големи възможности за работа и в бъдеще. Ако бе в състояние да изчаква, човек трябваше да купува на каквато и да било цена акции от прокараните вече къси линии, а после да ги продължава към по-големите и по-благоустроени райони. Каупъруд вече си бе изградил теорията за „непрекъснатата верига“, или „гарантираното правило“, както бе наречена по-късно, а тя се изразяваше в следното: да закупиш някакво имущество на дългосрочно изплащане, да пуснеш акции или облигации на сума, достатъчна, за да платиш не само на този, който ти е продал имуществото, ами да се обезщетиш и ти самият за положените усилия и да ти остане излишък, който да вложиш в други подобни предприятия и въз основа на тяхната гаранция да пуснеш в обръщение нови акции — и тъй нататък и тъй нататък. По-късно това стана обичайна практика, но за момента беше нещо съвсем ново и Франк не споделяше с никого идеята си. И все пак остана доволен, когато Стенър заговори за трамвайните линии, тъй като имаше голямо желание да се заеме с такава работа и беше убеден, че влезе ли веднъж в играта, ще я развие в едър мащаб.

— Да, Джордж — отвърна той сдържано, — има две-три доста обещаващи линии, стига човек да разполага с достатъчно пари да започне. Забелязах, че на борсата от време на време разни хора предлагат пакети от такива акции. Разумно ще е първо да се закупят тези, които се предлагат свободно, а после да се види дали и останалите акционери няма да склонят да продадат своите дялове. Според мен най-добри възможности засега предлагат линиите на Грийн Стрийт и Коуте Стрийт. Ако разполагах с триста или четиристотин хиляди долара, които да влагам постепенно, бих се заел с тази работа. За да се добие контрол над една линия, са нужни само тридесет процента от акционерния капитал. Повечето от акциите така са разпръснати, че собствениците им нямат право па глас, затова смятам, че триста-четиристотин хиляди долара ще бъдат достатъчни, за да се добие контрол над един от тези маршрути.

Франк спомена и за още една линия, върху която след време можеше да се обезпечи контрол по същия начин.

Стенър се замисли.

— Това са много пари — каза той обезсърчено. — След време пак ще поговорим. — И веднага отиде да се види със Стробик.

Каупъруд знаеше, че Стенър не разполага с тези двеста или триста хиляди долара, които би могъл да вложи в замислената сделка. И имаше само един начин да се сдобие с тях — да ги вземе в заем от градската хазна, като се откаже от лихвите. Но той едва ли би се решил да го направи по своя инициатива. Очевидно някои друг се криеше зад него. И кой можеше да бъде тон, ако не Моленхауър или Симпсън, или дори Бътлър, макар че Франк не го вярваше — освен ако триумвиратът не бе решил да действува съвместно, и то тайно, разбира се. Но и така да е, какво от това? Известно бе, че видните политици често си услужваха с парите на хазната, и сега просто искаха да му възложат да намери най-добрия начин за реализирането на тези пари. Какво щеше да загуби той, ако смелото начинание на Стенър излезеше успешно? А нямаше причини да завърши с неуспех. Но дори и това да се случеше, нали той щеше да участвува само като посредник? Манипулирайки с парите на Стенър, би могъл дори да извлече полза и за себе си — да си осигури контрол над някоя от линиите.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Точка опоры
Точка опоры

В книгу включены четвертая часть известной тетралогия М. С. Шагинян «Семья Ульяновых» — «Четыре урока у Ленина» и роман в двух книгах А. Л. Коптелова «Точка опоры» — выдающиеся произведения советской литературы, посвященные жизни и деятельности В. И. Ленина.Два наших современника, два советских писателя - Мариэтта Шагинян и Афанасий Коптелов,- выходцы из разных слоев общества, люди с различным трудовым и житейским опытом, пройдя большой и сложный путь идейно-эстетических исканий, обратились, каждый по-своему, к ленинской теме, посвятив ей свои основные книги. Эта тема, говорила М.Шагинян, "для того, кто однажды прикоснулся к ней, уже не уходит из нашей творческой работы, она становится как бы темой жизни". Замысел создания произведений о Ленине был продиктован для обоих художников самой действительностью. Вокруг шли уже невиданно новые, невиданно сложные социальные процессы. И на решающих рубежах истории открывалась современникам сила, ясность революционной мысли В.И.Ленина, энергия его созидательной деятельности.Афанасий Коптелов - автор нескольких романов, посвященных жизни и деятельности В.И.Ленина. Пафос романа "Точка опоры" - в изображении страстной, непримиримой борьбы Владимира Ильича Ленина за создание марксистской партии в России. Писатель с подлинно исследовательской глубиной изучил события, факты, письма, документы, связанные с биографией В.И.Ленина, его революционной деятельностью, и создал яркий образ великого вождя революции, продолжателя учения К.Маркса в новых исторических условиях. В романе убедительно и ярко показаны не только организующая роль В.И.Ленина в подготовке издания "Искры", не только его неустанные заботы о связи редакции с русским рабочим движением, но и работа Владимира Ильича над статьями для "Искры", над проектом Программы партии, над книгой "Что делать?".

Афанасий Лазаревич Коптелов , Виль Владимирович Липатов , Дмитрий Громов , Иван Чебан , Кэти Тайерс , Рустам Карапетьян

Фантастика / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза / Cтихи, поэзия / Проза / Советская классическая проза
Норвежский лес
Норвежский лес

…по вечерам я продавал пластинки. А в промежутках рассеянно наблюдал за публикой, проходившей перед витриной. Семьи, парочки, пьяные, якудзы, оживленные девицы в мини-юбках, парни с битницкими бородками, хостессы из баров и другие непонятные люди. Стоило поставить рок, как у магазина собрались хиппи и бездельники – некоторые пританцовывали, кто-то нюхал растворитель, кто-то просто сидел на асфальте. Я вообще перестал понимать, что к чему. «Что же это такое? – думал я. – Что все они хотят сказать?»…Роман классика современной японской литературы Харуки Мураками «Норвежский лес», принесший автору поистине всемирную известность.

Ларс Миттинг , Харуки Мураками

Зарубежная образовательная литература, зарубежная прикладная, научно-популярная литература / Проза / Современная русская и зарубежная проза / Современная проза