Фюри

— Разбрах. — Ели опита да прикрие своето веселие. — Сигурна съм, че ако го направиш, можеш да ме нараниш. Въпросът ми е, откъде идват вашите имена. Те са страхотни, но какво имате против обикновените като Мери или Тина?

— Много просто. Ние не сме обикновени хора. Някои от нас са наречени на това, което умеят да правят най-добре, а други — на любимите си неща. Трети пък, са си избрали имена, които смятат, че ги характеризират най-точно. Например, аз съм Брийз, защото се наслаждавах на полъха на вятъра върху лицето ми, когато разбрах що е свобода.

— А моето име ми го избраха — каза Халфпринт, приближи и седна на дивана до Ели. — Когато ме взеха в болницата, където лекуваха Новите видове, един от лекарите ме погледна и каза, че от всяка друга жена могат да направят две като мен. Докато се възстановявах, те започнаха да ме наричат Халфпринт и така си остана.

Ели се бореше със смеха, но успя само да се усмихне.

— Дотогава докторите, които ни лекуваха, бяха виждали само нас — експерименталните жени-прототипове. Халфпринт беше първата от нейния вид, приета за лечение — поясни Брийз.

— Тайни е по-дребна от мен, затова когато я доведоха, лекарите й дадоха това име — засия Халфпринт.

— Джъстис избра името си, защото искаше справедливост за нашия народ — информира Брийз Ели. — Той е от една лаборатория на север и пожела това да бъде фамилията му.

— Мисля, че повечето от вас нямат фамилни имена. — Ели погледна Брийз за отговор.

— Не. Нямаме. Но ще трябва да се заемем с това, в края на краищата. Когато се наложи, ще измислим нещо. Джъстис предложи да сподели фамилията си с всеки, който пожелае. Как ти звучи Брийз Норт?

— Струва ми се хубаво — призна Ели.

— И на мен ми харесва. Има смисъл, защото и аз съм от същата лаборатория за тестване като Джъстис.

— Не знаех.

— Да. Те ме използваха често в опитите за размножаване с Джъстис. Той е добър човек.

— Знам, че е добър — съгласи се Ели. Картината на Джъстис заедно с Брийз я шокира. Не беше в състояние да си представи тяхната интимност.

— Когато в лабораторията имаха мъже и жени от един и същи вид, те ги принуждаваха да бъдат заедно. Учените искаха да видят дали можем да създадем потомство. Мислеха, че ако жената не може да забременее от един мъж, би могла да бъде заплодена от друг, като ни разменят.

— Нас никога не ни дадоха на някой от нашите мъже — прошепна Халфпринт с мек, тъжен глас. — А ми се иска да бяха.

Брийз посегна към нея и я погали по ръката.

— Съжалявам. Те винаги бяха мили и нежни към нас. Споделяхме уважение и достойнство. Иска ми се да си имала тази възможност, но ако някой ден си готова, ще разбереш какво е.

Ели понечи да попита нещо, но премълча. Халфпринт погледна към нея.

— Аз съм една от късметлийките. Дадоха ме на по-възрастен мъж, който не ме споделяше с други. Тайни… — Халфпринт преглътна сълзите си. — Мъжът, на когото са я дали, се случил млад, силен и й причинявал много болка. Също така я предоставял на разположение на някои от приятелите си. Този, който ме имаше беше немощен, неговите удари не бяха много болезнени. Последните няколко години не бе в състояние да използва своята мъжественост. Не му ставаше от възрастта. Когато опитваше, се ядосваше и ме удряше, но не ме болеше много. Той крещеше, когато наближаваше края.

— Толкова съжалявам. — Ели устоя на порива си да прегърне тази жена, да й даде утеха. — Знаеш ли как са те открили?

— Проследили са финансовите документи — отговори Брийз. — Осъзнали, че на всеки, който е внесъл голяма сума пари по сметките на Мерикъл Индъстрис, в знак на благодарност, е била дадена жена-подарък. Така открили Халфпринт. По този начин са намерени и болшинството от останалите жени-подаръци.

— Беше ужасно — прошепна Халфпринт, сякаш се страхуваше някой да не подслушва. — Чух силен шум и мъже с пушки разбиха вратата. Мислех, че идват да ме убият. Тогава видях зад тях една жена, каза им да ни оставят двете насаме. Тя ми говори през цялото време, докато сваляше оковите и ме изведе от там, където ме държаха. Обеща да ме заведе някъде, където няма да ми причиняват повече болка.

— Тази жена от Новите видове ли беше? — любопитство изпълни Ели.

— Не — поклати глава Брийз. — Тя е човек. Забравих името й, но жената присъства на всички атаки, когато бъде издадена нова съдебна заповед. Тя е тази, която поема нашите жени, когато ги намерят, и ги препраща към нас за лечение и грижи.

— Името й е Джеси — усмихна се Халфпринт. — Тя е с огненочервена коса и наситено сини очи. Дребна е също като нас и има най-нежния глас.

— Ели? — Една от другите жени привлече вниманието й.

— Да? — Ели се изправи.

— Може би ще искаш да се прибереш вкъщи. Току-що се обадиха по телефона. Казаха, че Фюри е напуснал болницата. Запътил се е към дома ви.

— Но той трябваше да остане там и утре.

Брийз изсумтя зад нея.

— Нашите мъже невинаги правят това, което се очаква от тях.

— О, по дяволите — въздъхна Ели. — Ще се видим утре. Надявам се, да не нарани някого — промърмори тя под нос.