Фюри

Ели се беше превърнала в целия му свят, жената, която го правеше щастлив. Той препъна крак близо до нея, борейки се с гнева, който се заканваше да го погълне и болезнените удари на агонията, която заплашваше да го повали на колене. Имаше нужда да я прегърне, да я докосне и знаеше името й. Той я обичаше. Нейният аромат му помогна и той трябваше да се доближи до нея.

— Ели — изръмжа думата.

Най-накрая нещо трепна в очите на Фюри — намек за разпознаване и истинска емоция. Ели се усмихна.

— Това съм аз, Фюри. Ела при мен. Ти не искаш да ме нараниш.

Той направи няколко големи несигурни крачки напред и спря пред нея. Тя посегна бавно, искаше да го утеши, а той я грабна в прегръдките си. Ръцете му, обвити около талията и гърба й, се удариха в стената толкова силно, че въздухът излезе от дробовете му. Зарови лицето си в люлката между шията и рамото й, за да вдишва аромата на кожата й. Ели си пое дъх. Брийз стоеше в средата на стаята и ги наблюдаваше с разтревожен поглед.

— Добре съм — прошепна Ели. — Можеш да ни оставиш.

Брийз се поколеба.

— Ели — изръмжа Фюри.

Тя плътно обви ръце около врата му и го прегърна.

— Да, бебчо. Това съм аз.

Фюри изръмжа отново, но после облиза врата й. Той се задъхваше. Ръката му, която обгръщаше кръста й, се спусна и покри задните й части, една голяма длан стисна меката й плът в близост до натъртените й места. Младата жена кимна уверено на Брийз, над рамото му. Тя също й кимна в знак на подкрепа. Ели видя как приятелката й излезе от спалнята и затвори вратата.

— Ели — изръмжа Фюри.

— Тук съм.

Той промени позицията на тялото си. Притисна се към гърдите й и постави едната си ръка на бедрото й. Чу се звук от разкъсване на плат. Ели затвори очи. Опита да успокои дишането си.

— Фюри? Чуваш ли ме? Говори с мен.

Той изръмжа. Ръката му се уви почти болезнено около кръста й. Другата я стисна за крака. Притисна бедрата си между нейните, принуждавайки я да ги отвори. Тя изпъшка от болка. Фюри изръмжа злобно, но спря да се притиска в нея толкова силно.

— Фюри?

Той незабавно я пусна и залитна. Ели трепереше, докато се бореше да запази равновесие от внезапното му отдръпване. Фюри падна на ръце и колене, издавайки ужасен звук, изпълнен с болка и страдание, който я накара да изтръпне. Застана зад него, също на колене, без да се поколебае прилепи тялото си върху гърба му и обви с ръце кръста му.

— Тук съм, Фюри. Ще се оправиш. Чуваш ли ме? Обичам те.

Изведнъж той се обърна, голямото му силно тяло я отхвърли от гърба му и тя падна на килима. Той се присламчи към нея и се притисна в тялото й с огромно удоволствие. Легна свит на една страна, като използва бедрата й за възглавница, и изви краката си зад гърба й. Прегърна я плътно през кръста и се вкопчи в нея. Завря лице в корема й и от гърлото му излезе меко скимтене.

Ели погледна надолу. Когато го видя в тази поза, сякаш нещо я разкъса и очите й се напълниха със сълзи. Преглътна. Объркването и страха, изписани на лицето му, разбиха сърцето й. Потрепери леко. Прокара пръстите на едната си ръка през косата му, а с другата започна да гали гърба му.

— Всичко е наред, Фюри. Аз съм тук. И двамата ще се оправим.

— Какво не ми е наред? — Той простена и я притисна по-силно.

— Докторите мислят, че едно от лекарствата, което са ти дали, те прави малко луд. Всичко ще се оправи.

Той поклати глава.

— Не. Грешат. Бил съм на тези медикаменти и преди. Но сега е различно, неочаквано. — Потръпна силно, едрото му тяло трепереше около нейното. — Не мога да мисля и чувствам в себе си толкова много гняв.

— Всичко ще бъде наред — обеща Ели тихо. — Ние сме заедно и аз ще стоя тук с теб, толкова дълго, колкото е необходимо, за да се почувстваш по-добре. Няма да ме нараниш. Знам, защото ти ме обичаш толкова много, колкото и аз теб.

Лицето му се отърка в корема й. Езикът му се показа и той облиза долната страна на гърдите й. Това я погъделичка. Ели се дръпна, за да не може той да го направи отново.

— Гъдел ме е.

— Ти си гола.

— Е, да. Нали трябваше да привлека вниманието ти.

— Ти винаги имаш нужда да правиш нещо.

Погледът й се плъзна надолу по тялото му и забеляза, че бе разкъсал дънките си отпред, на отвора — източникът на потресаващия звук от раздиране, който бе чула, когато я притисна до стената. Потрепери. Ако не го бе успокоила и не го бе достигнала емоционално, той щеше да я обладае агресивно, без да го е грижа за нейната болка и неговите рани. Ели продължаваше да го гали по гърба и да прокарва пръсти през косата му.

— Говори с мен. Боря се да остана с теб, но тъмнината е толкова близо.

Ели погледна надолу към главата му, която почиваше в скута й и откри, че я наблюдава. Когато погледите им се срещнаха, неговият беше изпълнен с объркване.

— Тук съм, Фюри. — Усмихна му се насила, опитвайки да скрие тревогата и притеснението си. — Ще те държа, докато се почувстваш отново на себе си.

— Успях ли да нараня някого? Много ми е трудно да мисля и да си спомня.

— Всички са добре. — Надяваше се Брийз да не е много ранена, но сега нямаше да го споменава.

Той стисна очите си здраво.

— Искам те.

Ели се напрегна.