Фюри

— Фюри? Позволи ми да облека някаква дреха.

Той поклати глава.

— Голотата ти ме отвлича от яростта и не ме притеснява. Ще усещам аромата ти, независимо с какво си облечена. Ти кървиш. Нараних ли те?

— Не. Имам няколко порязвания и драскотини от катеренето по задната стена, докато се опитвах да стигна до теб. — Обърна крака си, за да го разгледа по-добре. Разрезът изглеждаше по-голям, отколкото си мислеше, и тя видя размазаната кръв по килима. — Кракът ми кърви. Ако се мръднеш малко, мога да поставя нещо под него. В противен случай ще изцапам целия килим.

— Не ми пука.

Ели се засмя.

— Казваш го сега, защото не си на себе си, но почакай до утре, когато ще се чудиш каква мебел да сложиш върху петното, за да го скриеш.

Фюри изстена.

— Обичам те, Ели.

— И аз те обичам. Как се чувстваш?

— Бесен — изръмжа той. — Толкова много гняв и болка. Чувствам се така, сякаш кожата ми гори.

— Просто ме прегърни.

— Не мисля, че мога да те пусна. Сигурна ли си, че не съм ти причинил болка?

— Сигурна съм. Не си ме наранил. Само ме изплаши…

Вратата на спалнята се открехна. Ели погледна натам. Фюри се напрегна и изръмжа. Появи се главата на Триша, която надникна вътре.

— Добре ли си?

Ели погали Фюри по гърба, за да го успокои.

— Ние сме добре — отговори високо Ели, за да я чуят всички, надявайки се да е вярно. Гласът й стана нежен: — Спокойно, Фюри. Това е доктор Триша.

— Ще ми позволите ли да вляза — прошепна тя. — Трябва да го прегледам, ако е възможно.

Ели се вгледа във Фюри, не беше сигурна дали е безопасно да допусне до него други хора.

— Дръж се за мен, Фюри. Триша наистина трябва да те прегледа, за да опита да ти помогне.

— Не — изръмжа той. Ръцете му се свиха болезнено около нея, обърна глава, за да я погледне. — Ти си моя. Не могат да те вземат от мен.

— Няма да ходя никъде. Няма да се движа, става ли? Моля те, позволи й да те прегледа. Докато тя го прави, ние ще останем така прегърнати.

Фюри си пое накъсано дъх и примигна към Ели. Той рязко кимна с глава и свря лицето си в корема й. Ели погледна Триша. Лекарката се измъкна иззад вратата и внимателно влезе в стаята.

— Имам нужда от Тед, Ели. Той може според симптомите да определи какви медикаменти са били дадени на Фюри.

Голото тяло на Ели потрепери.

— Може ли най-напред да ми дадеш да облека нещо?

Триша прекрачи отломките, за да стигне до леглото. Издърпа завивката от матрака и колебливо се приближи към тях. Опита се внимателно да я увие около младата жена, като гледаше да не докосва Фюри. Ели се поколеба, разбрала, че за да се покрие, по-голяма част от завивката трябва да обхване и Фюри, тъй като се бе притиснал плътно около нея.

— Така няма да стане. Защо не ми дадеш една риза от гардероба? — Внезапно си спомни, че гардеробът бе паднал с лицевата страна надолу. Въздъхна. — Какво ще кажеш за тази, която той съблече? Виждаш ли я някъде?

Триша захвърли завивката и тръгна към ъгъла, внимателно стъпвайки върху счупените парчета огледало, които хрущяха под обувките й. Вдигна скъсаната риза на Фюри и я подаде на Ели. Тя трябваше да го пусне, за да може да се облече. За секунда, ръцете й се махнаха от гърба и косата му, той се напрегна, стисна я още по-силно и зарови лице дълбоко в корема й. Ели бързо пъхна ризата отпред, за да покрие гърдите си, и погали Фюри отново. Треперенето му незабавно намаля от успокояващото й докосване и той се отпусна достатъчно, че да не забива лицето си болезнено в корема й.

— Тук съм — прошепна му Ели, за да го увери. — Просто ме дръж. Те ще разберат какво ти има, за да ти помогнат и да ти стане по-добре. — Ели погледна към Триша. — Мисля, че сега можеш да го повикаш. Гърдите ми са покрити, а останалата част не се вижда от Фюри, увит така около мен, нали?

Триша поклати глава.

— В края на краищата, ние сме лекари. Той не ти ли причини болка?

— Добре съм. Казах ти, че Фюри никога няма да ме нарани. — Той изръмжа в отговор. Ели го държеше здраво, с едната си ръка масажираше гърба му, а пръстите на другата прокарваше през косата му. — Шшт, Фюри. Всичко е наред. Просто се залепи за мен.

Доктор Тед Трейдмонд влезе в стаята и Джъстис спря зад него на вратата. Джъстис подуши, напрегна се и хвърли намръщен поглед към Ели.

— Той не ме е наранил. Скочих през задната ограда и имам няколко драскотини, ако си усетил мириса на кръв.

— Знам за това. Бяхме до вратата и чухме всичко, което каза. Опитвам се да подуша неговата миризма.

Джъстис остана до вратата, като внимателно оглеждаше Фюри.

— Това не е добре, Тед. Миризмата му не е същата, както когато вземаше лекарствата преди няколко дни.

Докторът кимна.

— Знам. Тези симптоми не са от медикаментите, които му предписахме.

— Какво става? — Ели погледна към двамата мъже.

— Лекарствата, които ние дадохме, не трябваше да му действат така. — Тед коленичи до Фюри и Ели. Отвори чантата и погледна към нея. — Необходимо е да му взема кръв. Предполагаме, че медицинската сестра му е дала нещо друго, което го е накарало да реагира по този начин. Трябва да изтегля малко кръв, за да я изследваме.

Фюри се напрегна и изръмжа, но Ели го стискаше здраво.