Фюри

Ели осъзна, че в този момент бъдещето й е несигурно. Фюри я ненавиждаше, той говореше по начин, който можеше да се окаже опасен. Не успяваше да намери точните думи, за да успокои напрежението. Той пристъпи още веднъж. По дяволите, два пъти, по дяволите, помисли си младата жена трескаво. Още няколко крачки и щеше да е до нея.

— През онзи ден, нямах друг избор — изтърси. — Убих Якоб, за да те защитя, но ако те бяха усетили, че аз съм го направила, нямаше да ми позволят да изляза. Просто исках да те спася.

— Казала ли си на някого за онова, което той ми стори и как ме остави да страдам заради постъпката ти?

— Не — поклати глава Ели. Тогава беше прекалено изплашена, за да признае на своя шеф, че се е намесила, уверена, че той ще се ядоса, че е пренебрегнала заповедта му да не прави нищо, с което да предизвика подозрение. Убийството на техника в защита на Новите видове, определено щеше да доведе до това. Но една дума се открои в съзнанието й. Страдание?

— Не се ли срамуваш от това, което направи?

Тя се поколеба.

— Изобщо не можеш да си представиш колко. Аз…

— Ти каза на охраната, че аз съм го убил — прекъсна я, ръмжейки. — Размаза неговата кръв по ръцете ми. Не си прави труда да го отричаш.

Горещи сълзи на съжаление заплашваха да прелеят от очите й, но бързо успя да ги спре.

— Аз… — Преглътна. — Нямах друг избор. Не мислех, че ще те убият, иначе никога нямаше да прехвърля вината за убийството му върху теб. Трябва да ми по…

— Да ти повярвам? — Тъмните му очи се присвиха, опасен звук се изтръгна дълбоко от гърлото му. — Ти се възбуди, когато видя страданието ми, значи знаеш каква жестокост си ми причинила.

От къде знае, че съм се възбудила? Не се осмели да го попита, но нямаше и да го излъже, като се имаше предвид, че му дължи твърде много, за да го стори. Устата й остана затворена. Не беше сигурна как да му обясни защо така силно откликваше на него, нямаше оправдание за това. Реакцията на тялото й към мъжкото му излъчване, при тези условия, беше грешно.

— Не беше заради болката, която видях да изпитваш, или заради иглата, която трябваше да забия в тялото ти. За да изглежда правдоподобно, бях длъжна да сторя така, все едно той е умрял, докато те е инжектирал. Много съжалявам.

— Изненадан съм, че не се опитваш да излъжеш.

Ели вдигна брадичка, за да срещне ядосания му заплашителен поглед.

— Прав си. Тялото ми реагира, когато съм в близост до теб. Нямам оправдание. Всичко, което мога да направя, е да се извиня. Знам, че не е морално и се чувствам наистина виновна. Ти си… — Поколеба се, преди да му признае колко привлекателен го намира. — Ти беше гол и не можех да не го забележа, въпреки ужасяващите обстоятелства. Съжалявам.

Челюстта на Фюри се напрегна. Сега когато ги разделяха само няколко метра, можеше ясно да види чертите на лицето му.

— Ти си работила за Мерикъл Индъстрис. Смяташе ли да проточиш намирането на уличаващи доказателства? Хареса ли ти онова, което техникът направи с мен? — изръмжа към нея, острите му зъби проблеснаха. Придвижи се по-близо. — Знаеше ли, че той планира да ме нарани и изнасили? Спечели ли доверието и на други мъже от Новите видове, като влизаше в килиите им, докато не почнат да ръмжат срещу теб? Примамваше ли ги с чувството, че не си заплаха за тях? Позволи ли да бъдат обвинявани за неща, които ти си сторила? — Ноздрите му се разшириха, дълбоко от гърлото му излезе ръмжене. — Кой друг предаде?

Ели залитна от злобните му обвинения, все едно я беше ударил.

— Не! Ти беше единственият, с когото някога съм постъпвала така. Опитвах се да намеря достатъчно доказателства, за да може съдията да издаде заповед. Как се осмеляваш?! Събирах проби, пишех доклади, но нямах достъп до по-старите файлове, които доказваха вашето съществуване. Претърсваха ни всеки ден, преди да напуснем работа. Не можех да внеса тайно камера, за да докажа какво, по дяволите, правеха с вас и че не са само слухове. Нямаш представа колко ужасяващо беше за мен да минавам през портала всеки ден. Винаги съм се чудила ще видя ли отново дневна светлина, ако ме заловят, че шпионирам за полицията. Щяха да ме убият. Другите сътрудници говореха и ме предупреждаваха какво ще се случи, ако Мерикъл заподозре, че някой работи срещу тях. Казаха ми, че просто ще изчезна и тялото ми никога няма да бъде намерено.

— Щом са ви събличали, как тогава си изнесла доказателството?

Топлина разцъфна по бузите й.

— Наистина ли искаш да знаеш?

— Разбира се — изръмжа той.

— Погълнах го.

Лицето му остана безизразно за секунда, после се намръщи.

— Не разбирам.