Фюри

— Трябваше да се сприятеля с лекарите и това ми отне време. Аз нямах достъп до нещо изключително важно, но те имаха. Внимателно спечелих доверието и станах близка с една докторка, която приличаше на мен, и размених лабораторните престилки по време на един обяд. Откраднах картата й за достъп и сресах косата си, както тя я носи. Когато минавах покрай охранителните камери, навеждах глава, докато стигна до кабинета й. Бях виждала няколко пъти кода й и си го спомних, така получих достъп до стаята й. Имах малък компютърен диск, даден ми от моя шеф, където да копирам файловете. Глътнах го. Толкова много неща могат да се объркат.

Той я погледна и се намръщи.

— Бях сигурна, че ще ме хванат, че охраната ще нахълта в офиса и ще ме убият. Нямаш представа колко ужасно се чувствах, докато вървях и се молех да върна престилката обратно, без някой да разбере. Това беше именно в онзи ден, нали знаеш. — Тя замълча. — Последното нещо, което исках да направя, бе да привлека внимание с това проклето нещо в стомаха ми, знаейки колко е важно то да стигне до моя шеф. Но въпреки това се опитах да те спася, независимо от риска за живота ми и доказателствата. Искаш ли да знаеш колко е болезнено да се изхвърли нещо с размера на мини флаш памет? Изглежда лесно да се погълне. Бях склонна да им позволя да ме оперират, за да го извадят, ако с повръщането не проработи. Те се страхуваха, че стомашните киселини могат да го повредят, ако преседи по-дълго време.

Той продължи да мълчи, секундите течаха.

— Ти също така ме излъга. Направи го. — Той стисна устни в твърда линия. — Ти подлъгваш хората, а после ги предаваш. Не си по-добра от онези чудовища, които създадоха и поробиха народа ми.

Болка прониза гърдите й от тежките му думи, последвани от всепоглъщащ гняв. Бе убила човек заради него и рискувала живота си, за да освободи неговите хора. Мамка му.

— Не желая да те нараня по никакъв начин. — Тя замълча. — Но ще ти кажа нещо. Аз ти спасих задника, Фюри. Ти си все още жив благодарение на това, което направих. Щеше да си мъртъв, ако не бях влязла в килията ти и не бях спряла онзи задник. Щеше да умреш прикован към пода, след като кучия син бе злоупотребил с теб, само дни, преди да ви освободят. Ако това е непростимо за теб, тогава много лошо. Да те запазя жив се превърна в мой основен приоритет.

— Ти каза, че ме мразиш. Нарече ме безполезно копеле и искаше да го чуя. Никога няма да забравя думите ти.

Ели го зяпна.

— Не!

— Лежах по гръб, безпомощен, и ти се отдръпна от мен да вземеш кръв от техника и да я размажеш по кокалчетата на пръстите ми. Ти изсъска тези омразни думи към мен.

Изведнъж й просветна и тя разбра, цветът се оттече от лицето й.

— Но аз не говорех на теб. Казах го на Якоб. Ненавиждах го, той беше голям негодник заради това, което ти причини.

— Мъжът беше мъртъв. Не ме лъжи. Ти каза тези омразни думи на мен.

— Не — поклати трескаво глава, срещна погледа му. — Кълна се, че говорех на него. Надявах се да ме чува в ада — сигурна съм, че това е мястото, където е отишъл заради злите си дела — и да разбере отношението ми към него. — Фюри мълчеше и изучаваше лицето й намръщен. — Това е истината.

— Знаеш ли коя е най-лошата част, след като влезе в килията ми. — Дълбокият му глас стана леден. Цялото му тяло видимо се напрегна. Тя само поклати глава, страхът й се върна. Очите му излъчваха ярост. Те изглеждаха по-тъмни, отколкото си ги спомняше, но сега в парка светлината бе по-слаба от тази в конферентната зала преди седмици. — Все още мога да почувствам твоето докосване. В началото ти ме успокои. Спаси ме и аз си мислех, че няма да ме нараниш. Всъщност приветствах ръцете ти върху моето тяло. Когато затворя очи, споменът за теб ме изгаря. — Той пристъпи още една крачка. — Спомням си, че ти избяга, след това което ми стори, оставяйки ме объркан и наранен. Болката от иглата, която заби в плътта ми, бе нищо в сравнение с болката, която прониза сърцето ми.

— Толкова съжалявам. Не минава и ден без споменът да ме преследва. — Тя замълча. — Направих го, за да спася живота ти. Ти знаеш какво беше решил да прави с теб Якоб, но аз го спрях. Бях длъжна да намеря начин да измъкна тайно тези доказателства. Толкова съжалявам. Последното, което исках да направя, е да ти причиня още по-голяма болка. Не исках да те натопя за убийството или да забия иглата, но всичко трябваше да изглежда достоверно, за да ми разрешат да изляза оттам.

Фюри пристъпи още веднъж.

— Нищо от това няма значение — изръмжа. — Всичко, което си спомням, е страданието, което ми причини. Това е единственото, което има значение. Заклел съм се, че когато те видя отново, ще те убия с голи ръце. — Почти я докосна, когато спря на сантиметри от нея. — Ако имаш мозък в главата си, ще бягаш. Боря се със себе си да запазя контрол, но не знам коя част от мен ще надделее. Никога не забравяй, че в мен, освен човек, има и животно.