Фюри

Фюри нагласи по-удобно тялото на изпадналата в несвяст Ели и я понесе внимателно, крачейки в сенките. Нямаше представа какво ще прави с нея, след като я отнесе в дома си, но животното в него изглеждаше доволно, че я притежава, а в човека — гореше жажда за отмъщение. Беше предложила да изкупи вината си към него и възможностите за това препускаха през мислите му. Нямаше да я нарани наистина, не бе способен на такова нещо, но пък тя би могла да научи един-два урока за това, как той бе пострадал от нейното престъпление. Една малка част в него се надяваше, че краткото време, прекарано с Ели, ще го излекува от манията, в която се бе превърнала.

Ели се събуди объркана, докато спомените не нахлуха изведнъж. Почувства лека болка в гърлото. Посегна към него, но ръцете й напипаха нещо друго. Отвори очи и се взря в белия таван на слабо осветена непозната стая. Вдигна глава да огледа наоколо. Голяма спалня, обзаведена с тъмни мебели и камина в ъгъла, в която гореше огън — източникът на светлина. Стресна я шум от пусната вода в тоалетна. С няколко подръпвания установи, че ръцете й са широко опънати над главата, завързани за китките с мека черна материя, към двете страни на таблата на леглото.

След краткия шум на течаща вода, вратата в края на стаята се отвори и Фюри излезе от банята. Тя погледна към голите му гърди и черното долнище на анцуга, което бе обул. Страхът й нарасна при вида на голотата му. Внимателно започна да изучава мускулестите му форми. Той изгаси светлината зад себе си, в резултат на което в стаята отново стана тъмно, скривайки всички малки подробности от тялото му.

— Събудила си се. — Тонът му беше смекчен. При тези обстоятелства звучеше измамно спокоен. Мъжът тръгна към леглото. — Добре.

Беше завил Ели с дебело, меко одеяло. Тя погледна надолу и осъзна, че в горната част гърдите й са голи и изложени на показ. Раздвижи крака и усети чаршафа по… голата си кожа. Смаяна вдигна отново поглед към Фюри.

Той спря до ръба на леглото.

— Свалих ти дрехите. — Замълча. — Всичките.

— Защо? — Гласът й излезе дрезгав от сухото гърло. Страхът й нарасна.

Защо му бе да я довежда в дома си и да я завързва гола в леглото? Имаше лошо предчувствие и не желаеше да узнае отговора, защото със сигурност щеше да я ужаси още повече.

— Знаеш защо. — Той отиде до нощното шкафче. — Жадна ли си?

Тя кимна. Матракът потъна, когато Фюри седна накрая, грабна бутилка вода, очевидно поставена там за нея и обърна лице към Ели. Протегна едната си ръка и леко я плъзна под врата й, за да я повдигне, като поднесе бутилката към устните й. Тя отпи малко, колкото да не се задави. Той се дръпна, за да не я докосва и остави водата на шкафчето.

— Дълго и упорито мислих какво да правя с теб — информира я тихо. — Преди да науча, че си шпионин, исках да те убия. Не знаех, че си била вътре, в това дяволско място, за да спасиш моите хора. — Млъкна, докато се нагласи да седне така, че да може да гледа в Ели. — Сега реших, че може да живееш.

Пулсът й се успокои и ужасът малко отслабна.

— Защо съм тук? Защо ме взе от парка?

Фюри присви очи.

— Ти каза, че няма нещо, което да не направиш за мен. Реших, че заслужаваш някакво наказание. — Той замълча. — Освен това, не знам дали да вярвам на това, което казваш. Ти си шпионин, който използва лъжите, за да говори на хората това, което те искат да чуят, за да избегнеш опасността. Нарани моята гордост, предаде доверието ми и трябва да си платиш. Знаеш ли как ме накараха да страдам заради убийството на техника?

Тя го зяпна.

— Какво? — Съзнанието й се замая при тези думи. О, не. Болка сграбчи сърцето й.

— Те бяха ядосани, че съм убил мъжа. Наказаха ме за това, което ти направи.

Глава 4

Ели видя истината в мрачното му изражение. Беше се надявала, че няма да го накажат за смъртта на Якоб. Техникът го бе малтретирал, искаше да го изнасили и планираше да го убие. Очите й се напълниха със сълзи и премигна, за да не им позволи да потекат.

— Не знаех. — Не искаше да пита, но трябваше да разбере. — Какво ти направиха?

Тихо ръмжене се изплъзна от устните му.

— Искаш да чуеш подробностите, за да се насладиш на страданието, което ми причини?

— Не! — Ужаси се от това, в което я обвиняваше. — Не мислех, че ще сторят нещо, с което наистина да те наранят. Кълна се, Фюри. Те смятаха, че си прекалено ценен, за да те убият, бяха вложили толкова много пари в теб. За да бъда честна, дори и през ум не ми е минало, че на някой ще му пука за смъртта на Якоб, след това което този кучи син искаше да извърши.

— Но те го направиха — Наведе се по-надолу и погледна към нея. — Измъчваха ме, за да си отмъстят за смъртта му. Причиниха ми огромна болка. Трябваше да се досетиш за това. Все пак си обучен шпионин и успя да избегнеш наказанието за убийството му.