Фюри

— Просто исках да те спася. Шефът ми обясни, че е въпрос на дни започването на операция за освобождаването ти, ако успея да измъкна онези файлове. Рискувах всичко, когато нахлух в килията, за да спра Якоб да те убие. Излъгах всички в лабораторията, но не и теб. Не съм истински шпионин, а медицинска сестра. — Спря за момент. — Работех в корпоративния офис на Мерикъл, където продавах аспирин, когато един мъж дойде при мен и ми предложи да работя под прикритие. Този агент ми разказа за слуховете, отнасящи се за секретна лаборатория, която тества живи обекти, по-точно хора, с което ме шокира, че компанията е способна на такова нещо.

— Защо? — попита той грубо.

— Едно е когато някои позволяват доброволно да експериментират с нелегални наркотици върху тях — те знаят под какво се подписват, някои от тях са толкова болни, че не губят нищо, когато се съгласяват да поемат такъв риск. Но е съвсем различно, когато хората са принудени против волята си да приемат нещо насила. Слуховете твърдяха, че са затваряли в килии използваните хора. Аз работех за Мерикъл и това ме правеше неволен съучастник в тяхната дейност. Исках да постъпя правилно.

— Какво ти пука за мен или моите хора? Защо рискува живота си, за да ме спасиш?

Ели внимателно обмисли думите си.

— Гледах те от помещението за наблюдение, което открих случайно, няколко дни, след като започнах работа. Всички врати бяха толкова еднакви, затова помислих, че е просто още една стая. През огледалото в килията ти можеше да се наблюдава от другата страна. Понякога се промъквах там, за да те проверявам. — Не спомена, че това беше станало ежедневие, не искаше да научава за манията й да бъде сигурна, че той е добре. — Уважавам куража ти и това, че не позволи да пречупят духа ти. Това, което правеха, е престъпно. Беше чиста случайност, че се оказах там, когато Якоб влезе в килията и заплаши, че ще те убие. Не можех да стоя просто така и да го оставя да го направи.

Фюри се замисли.

— Ти никога не се опита да предотвратиш някое от останалите издевателства. Наблюдава ли, когато натикваха жени в килията ми и ги биеха, за да ни накарат да правим секс? Наслаждаваше ли се на гледката?

Ужасът, който обхвана Ели, я накара да замълчи. Нямаше представа, че докторите бяха вършили подобни неща. Може би защото беше прехвърлена наскоро, ги пазеха в тайна. Якоб не бе единственият, който бе малтретирал Фюри сексуално. Това я накара да се почувства зле. Зачуди се дали щяха да я заставят да прави секс с някой от тях, ако я бяха хванали да шпионира.

— Принуждавали са те да правиш секс? Не знаех. Никога не съм виждала жени в килията ти, когато идвах. Кои бяха те, сестри или техници? Никога не съм чувала за подобно нещо, Фюри, кълна се?

— Те бяха жени от Новите видове. Хората се опитваха от години да ни накарат да се размножаваме. Искаха да създадат още такива като нас, но не успяха резултатно да повторят процеса, използван първоначално при създаването ни. Чух достатъчно, за да разбера още докато бях дете, че докторът, който успешно бе комбинирал човешките гени с животински, е напуснал, като взел своите изследвания и унищожил техните. Затова те искаха да създадат още от нас. Ние остаряваме и те се страхуваха, че ще изчезнем. — Яростта промени гласа му до тихо ръмжене. — Бебе или кученце? Така се шегуваше един от лекарите, присмивайки се над възможността една от нашите жени да забременее. — Ръмженето му се задълбочи. — Опита ли се поне веднъж да спасиш някоя от тях да не бъде принуждавана да прави секс? — Той имаше толкова много причини да мрази. Яростта му, насочена към нея, бе дори по-разбираема.

— Не знаех нищо. Дори не бях виждала жена от Новите видове. Бях техник ниско ниво, с ограничен достъп в лабораторията. Когато по-късно разбрах, че са спасени и жени, бях поразена. Познавах само мъже, Фюри.

— Никога не си питала. Нашите жени понякога са били изнасилвани от техниците. Ядосва ме фактът, че се опита да спасиш мен, а не тях.

— Задавах много въпроси, но ми отговаряха, че не е моя работа. Предупредиха ме да не се бъркам много, да не би в Мерикъл да заподозрат нещо. Шефът ми смяташе, че ще ме убият, ако само опитам да разбера какво точно правеха там, и беше прав.

Ели примигна, за да задържи сълзите, които напираха в очите й. Знаеше, че в името на науката, се вършеха ужасни неща, но това, което бе сторено на Фюри и хората му, я зашемети. Бяха третирани като генетични експерименти, инструменти и нищо повече. Да взима кръвни проби, да инжектира в телата им насила медикаменти и да ги държи заключени беше ужасно, но да чуе, че бяха принуждавани да правят секс, за да се размножават, направо я разболяваше.