Фюри

— Вярвах, че няма да ме нараниш? Беше ли наясно с това? Забавляваше ли се, когато влизаше в килията ми и не ръмжах насреща ти с оголени зъби? Не исках да те плаша. Беше мила с усмивката си и нежна, когато използваше иглите. Когато уби техника, вярвах, че го стори, за да предотвратиш по-нататъшното ми страдание. — Гласът му стана по-дълбок, а лицето му се напрегна. Произнасяше всяка дума бавно и внимателно. — Но ето, че ти ме остави, за да ме измъчват заради твоето престъпление. Те ме биха с камшик, като се редуваха. Някои от тях бяха приятели на Якоб. Не им беше позволено да ме убият, но ми причиниха много страдание.

Сълзи се стичаха по лицето на Ели.

— Съжалявам, аз… — Знаеше, че каквото и да каже, не може да смекчи омразата му към нея, но трябваше да опита. — Не знаех, че са постъпили така с теб. Мислех, че само Якоб ти има зъб, след като му счупи носа. Знаех, че си прекалено ценен за тях, за да те убият. Нямах представа, че са извършвали експерименти и опити да ви размножават. Мислех, че ще бъдеш в безопасност достатъчно дълго, докато измъкна доказателствата и помощта дойде. Нямаше да им кажа, че ти си го убил, ако знаех, че ще те накарат да страдаш.

Кучешките му зъби се показаха, когато разтвори устни.

— Да не би да очакваш да ти благодаря? Не им позволи да ме изнасилят и убият. Трябва ли да ти благодаря и за часовете, които ме измъчваха?

— Не. — Може би, замълча объркана. — Жив си и не беше изнасилен. Това не се ли брои? Когато се случи, не съм седяла безучастно. Рискувах живота си, нахлувайки в килията, за да те спася. Имах намерение да ги накарам да мислят, че си го убил при самозащита, не съм искала да те карам да страдаш. Трябваше да го направя, Фюри. Моля те, опитай се да разбереш. Доказателствата, които измъкнах, се оказаха решаващи, за издаването на заповед за обиск и намирането на хората ти. Ако бях казала на охраната, че аз съм убила Якоб, никога нямаше да ми позволят да изляза. Щях да умра, а ти все още щеше да си затворен в килията. Това нищо ли не означава за теб?

Той си пое дълбоко дъх, очевидно се беше успокоил, след като ръмженето му бе спряло.

— Едно извинявай, не може да промени събитията, които ми се случиха, нали? Не връща обратно това, което ми направи или колко предаден се почувствах. Вярвах ти, но все пак платих за твоите действия. Не смятам да те убивам, но ще те накарам да изпиташ какво е да си унижен и безпомощен.

Фюри се измъчваше, че е бил толкова глупав да й вярва. Охраната дори му се подиграваше, точно преди инцидента, че не й се зъби, когато влизаше при него.

Беше понесъл жестоките им думи и обвинения, че иска да я яхне, безмилостните им шеги, че тя няма никога да пожелае животно като него да я чука, но въпреки това се бе превърнала в негова слабост. След този ден, чувството за предателство се бе задълбочило. Беше прекарал месеци да я мрази, спомняйки си за мъченията, които бе понесъл заради нея. Беше го зарязала на пода, като изпрати охраната да го прикове към стената, където мъченията бяха продължили отново.

Хората бяха лъжливи и жестоки създания. Веднъж вече беше подценил Ели. Болезненият спомен за действията й късаха сърцето му. Никога повече нямаше да й позволи да го подлъже с измамното чувство за доверие.

Всеки човек, за когото го бе грижа, го беше предал. Спомни си своето детство. Почти беше смятал д-р Вела за своя майка. Тя му даваше сладки, рядък жест, който чакаше с нетърпение. Щеше да направи всичко за нея. Беше му казала, че може да извоюва свободата си, ако се научи добре да се бие. Дори записа на видеокасета какъв ефект имат медикаментите върху тялото му.

Беше грешка да го лъже, за да го накара да се подчинява. Когато дойдоха, за да го отведат в друга лаборатория, тя му се присмя колко наивен и изключително глупав е бил.

След което адът се беше отворил. Учиха го как да издържа на болка. Мъченията продължиха, докато порасна. Всички спомени се върнаха — побоят, който беше понесъл, докато се опитваха да създадат лекарства, за да лекуват хората по-бързо; болката и медикаментите, с които го тъпчеха, почти го бяха убили.

Тогава в охраната работеше една жена, която му обеща, че ще му помогне да избяга. А той беше млад и ръководен от страст, все още се срамуваше колко много бе искал да яхне жената. Името й оставяше горчив вкус в устата му. Мери бе отключила веригите и той я бе последвал, надолу по дългия коридор, право в капана, който му бяха устроили, за да тестват уменията му да се бие срещу дузина въоръжени мъже.

Бяха го удряли с палки и бяха стреляли по него с електрошоково оръжие, а Мери бе подвиквала одобрително на охраната, докато той се бореше да оцелее. След което беше клекнала до окървавеното му тяло и поклатила леко глава. Думите, които каза, убиха нещо в него.