Фюри

„Наистина ли си помисли, че искам да ме докоснеш? Ти не си нищо друго, освен обикновено животно, 416 — бе се усмихнала на мъжете около нея и докато се бе изправяла, бе добавила: — Жалко, че не можем да го убием. Отведете го обратно в килията. Записа ли всичко с камерата, Майк? Доктор Трент ще бъде впечатлен колко много издържа този път. Един от лекарите има ново лекарство. Ще му го инжектират, за да видят дали процесът за възстановяване на раните може да се ускори. Добра работа, момчета.“

След нейните думи бе изгубил съзнание, но ако не беше, щеше да се опита да я убие. Искаше да си отмъсти на всеки, който го бе наранил, предал или излъгал.

Ели го гледаше с големите си, изплашени красиви очи. Ако сега не беше срещу него, дали щеше да му се подиграва колко глупав е бил да й се довери? Беше ли се шегувала с останалите за това, че 416 не я мрази?

— Ще стоя далеч от теб, ако ме пуснеш. Нали това искаш? Ще напусна работа и ще се махна от Хоумленд — каза тя с надежда в очите. — Никога няма да ме видиш отново.

Обхвана го ярост. Ако наистина съжаляваше за постъпката си, тя щеше да приеме наказанието, което бе измислил, за да му се отплати. Така постъпваха хората, които имаха чест. Каза му, че ще направи всичко, за да оправи нещата между тях, но сега се молеше за милост. Ръмжене се изтръгна от гърлото му.

Ели видя как чертите на Фюри се изкривиха от яростта, която гореше в очите му. Напрегна се. Осъзна, че по някакъв начин го бе вбесила с молбата си да я освободи.

Внезапно той посегна, сграбчи одеялото и го дръпна. Отметна го от леглото и я остави напълно гола. Стана и я погледна безчувствено.

— Сега разбираш какво е да си гол, неспособен да мръднеш, докато някой друг те контролира. Точно това направи ти онзи ден. Видя всеки сантиметър от тялото ми. Хубаво ли е да се чувстваш безпомощен, Ели?

От смущение бузите й почервеняха, опита да се завърти на една страна, но той я бе вързал здраво. Можеше единствено да повдигне колене нагоре, в опит да прикрие гърдите си.

— Тогава ти ме докосваше, затова и аз ще го сторя. Така е честно, нали? Знаеш ли какво е да чувстваш как ръцете на някой се движат по кожата ти, докато ти си вързан? Да докосват най-интимните ти части? Разбирам, че трябваше да махнеш онова болезнено нещо, което той ми бе сложил, но ръцете ти се задържаха по-дълго там. Не си мисли, че не съм забелязал.

Обзе я страх, дишането й се ускори. Не беше лесно, но опита да се бори с паниката, която се надигаше. Разбираше, че той иска да си отмъсти. Не можеше да го стори с Якоб, защото го бе убила и го бе оставила да понесе вината за това. Беше гледала и докосвала тялото му, попивайки всеки сантиметър от него. Заслужаваше си го. Но поне нямаше да я убие. Ако унижението бе това, което той искаше, можеше да го понесе.

— Добре, гледай колкото искаш. Разбирам те. — Отпусна краката си върху матрака. — Но, моля те, не ме наранявай.

Объркване се изписа по лицето на Фюри, когато очите му потърсиха нейните. Наблюдаваше я, докато се настани в леглото и се наведе над нея.

— Какво? — шокирано попита той.

— Разбирам — прошепна тя. — Направи го.

Фюри стисна зъби, тялото му покри нейното. Ако целта му бе да я изплаши, беше успял. Настъпи мълчание. Сърцето й забави ритъм.

— Обратната психология не ми действа, но искам да знаеш, че няма да те нараня — тихо каза той. — Няма да те накарам да страдаш, както аз страдах. Нямам сили да те ударя или да ти причиня болка. Имам нещо друго на ум. Ще те докосна. Знаеш ли какво е по-лошо от това да те измъчват и ти да страдаш?

Ели не искаше да знае отговора. Досега всички неща, които й бе казал, не предвещаваха нищо хубаво. Но все пак трябваше да му отговори, не искаше да го ядоса отново.

— Не. Смятам, че болката е най-голямото наказание.

— Така е, когато собственото ти тяло те предаде. Когато желаеш някого, а знаеш, че не трябва. Ясно ти е, че всички останали ще те предадат, но не си очаквал самият ти да го сториш. Това е един урок, който всеки трябва да научи. А и ще даде отговор на въпроса, който се върти в момента в главата ми.

Какво значи това, намръщи се тя. Той се усмихна хищно. Сърцето й се разтуптя, когато очите му погледнаха гърдите й. Ръката му докосна нежно корема й и тя изтръпна. Дланта му се плъзна нагоре и обхвана гърдата й с топли пръсти. Завладя я паника, когато я стисна леко.

— Меко. Гърдите ти са по-големи, отколкото очаквах, за жена с твоите размери. — Пусна я и наведе глава към нея.

Ели ахна, щом усети топлия му дъх, секунда преди горещата му влажна уста да обхване зърното. Зъбите му остъргаха чувствителната кожа, а грапавият му език облиза набъбналата пъпка. Подскочи леко от изненада и затвори очи. Утробата й се сви от удоволствие. Прехапа устни, за да заглуши стона, който напираше в гърлото й. Бе шокирана от реакцията си към него. Той засмука зърното по-силно. Тялото й се разтърси. Не я нараняваше, но знаеше, че би могъл да го стори. Стисна колене, гореща влага бе започнала да се стича по бедрата й, доказателство за силната й възбуда.