Фюри

На асансьора му трябваше доста време, докато стигне приземния етаж. Ели затвори очи и обгърна с ръце гърдите си. Опитваше се да не обръща внимание на чувствителното място, там, където панталоните потъркваха слабините й, и лекото парене в долната част на гърдата й. Имаше нужда от баня, силно питие и може би добрия старомоден рев.

Асансьорът звънна, когато вратите му се отвориха. Ели отвори очи, влезе вътре, обърна се да натисне бутона за нейния етаж и ахна. Четирите жени влязоха след нея в тясното пространство и впериха погледи в лицето й с присвити очи. Те шумно подушиха, огледаха я от горе до долу и се приближиха още. Притиснаха Ели в ъгъла.

Внезапният им интерес към благосъстоянието й, я разтревожи. Бяха високи, мускулести и по-силни от нормалните жени. Озова се в капан, притисната в ъгъла. Една от тях се обърна и натисна бутона за третия етаж. Ели се опитваше да си спомни имената им. Жената с червените коси май имаше примесен котешки ген, ако се съдеше по формата на очите й. Тя спокойно наблюдаваше Ели.

— Подушихме те. Кръв, страх и секс. Всичко това има аромат.

— Подушихме и миризмата на един от нашите върху теб — заяви жената от лявата страна на Ели. Тя изглеждаше странно, генът на шарената котка се бе проявил в многоцветната й коса и котешките черти на лицето. Тя подуши отново. — Мисля, че е от кучешкия вид. Обонянието ни не е толкова силно, колкото при нашите мъже. Те могат да те помиришат и да определят моментално кой те е нападнал. При нас разпознаването на ароматите става по-трудно.

— Защо не ни се обади — сопна се червенокосата, жълтеникавите й очи излъчваха гняв. — Аз не съм куче. Имам само част от него.

Жената от котешкия вид сви рамене и намръщено погледна Ели.

— Била си нападната — подуши тя.

— Добре съм. — Ели преглътна. — Благодаря ви за загрижеността.

Четирите жени се вторачиха в нея мълчаливо. Асансьорът спря, бяха стигнали третия етаж. Ели опита да заобиколи спътничките си, но те продължаваха да стоят на пътя й. Стисна здраво устни и огледа всяка една от тях.

— Бих искала да отида в стаята си.

Те се разделиха, за да излезе от малкото пространство. Ели се провря между жените, като внимаваше да не докосне някоя и се втурна по коридора. Те я плашеха. Не предполагаше, че обонянието им е достатъчно силно да подушат толкова много неща и че биха могли да помиришат емоциите. Пробяга последните няколко крачки до апартамента си и извади ключ-картата.

Светлината на бравата се смени в зелено, тя натисна силно дръжката на вратата и с блъсък я отвори. Влезе вътре и затвори. Вратата след нея се плъзна и се отвори отново. Четирите жени влязоха в апартамента й. От мрачните им изражения в нея се надигна страх. Тя отстъпи бавно, разтревожена от развоя на събитията. Зад тях вратата плътно се затвори.

— Кит, иди напълни ваната — разпореди се най-високата тъмнокоса жена. Кит тръгна към банята, без да каже дума. — Аз съм Брийз — тихо информира Ели тя. — Ние сме много и не знам дали знаеш имената ни. Кит е в банята. — После кимна към червенокосата. — Това е Ръсти, тихата е Съншайн. Съншайн, намери нещо удобно, което да облече след банята.

Съншайн отиде до гардероба. Шокирана, Ели изгледа Брийз, докато жената се мръщеше срещу нея.

— Подуших миризмата на кръв и секс, а на китките ти има червени следи от връзване. Ние бяхме принуждавани много пъти, в годините на нашето пленничество, да бъдем с мъже. — Очите й потъмняха. — Човешките мъже си доставяха от време на време удоволствие, като ни причиняваха болка. А нашите мъже бяха много внимателни, винаги когато ни принуждаваха да се размножаваме. — Тя замълча. — Бяхме наказвани или заставяни да гледаме как наказват други, ако не откликвахме, когато искаха да правим секс. Нашите хора не са в състояние да принудят жена с насилие, но един от тях не се е въздържал и те е наранил. Защо?

Ели се загледа безмълвно в Брийз, обзе я ужас от описанието на това, което бяха правили с тях. Мълчаливо прокле виновните за този мъчителен ад.

— Добре съм — увери ги тя отново. — Никой не ме е принуждавал.

Брийз изръмжа, показвайки кучешкия си характер.

— Не лъжи. Кой ти го причини? Ще разберем и той ще страда много заради това. Не съществува причина, която да накара един мъж да се размножава насила с една жена. Сега сме свободни. Който и да е направил това, трябва да си плати. Той ти е причинил болка, а това е непростимо.

Съншайн постави дрехите на леглото и застана зад Ели, която обърна глава навреме, за да види как жената се навежда да помирише гърба й. Съншайн внезапно сграбчи ризата й и я дръпна. Ели замръзна в смаяно мълчание, когато носът на жената докосна голия й гръб, поемайки дълбоко въздух. После пусна ризата и се изправи в целия си ръст, над метър и осемдесет.

— Не разпознавам миризмата му. Много е слаба и си мисля, че не се е чифтосвал с нея. Трябва да е било по човешкия начин.