Ели опита да се измъкне между двете жени, почувствала се в капан, но изведнъж Брийз я сграбчи отпред за ризата. Коленичи и вдигна дрехата на Ели до гърдите. Преди тя да успее да реагира, Брийз завря лицето си в стомаха й да я помирише. После вдигна глава с мрачно изражение.
— По време на нападението, той се е потил също като човек. Не познавам тази миризма. — Изправи се на крака и погледна намръщено Ели. — Защо го защитаваш? Знаеш ли му името? Ти само ни го опиши, ние ще го намерим и ще му отмъстим. Ти си наша и той трябва да знае, че няма право да те докосва.
Ели зяпна. Насили се да мисли. Последната минута беше един голям водовъртеж от душене и думи. Те бяха способни да помиришат потта на Фюри върху кожата на стомаха й само от неговото докосване? Затвори уста и стисна бедрата си. Нямаше представа как биха реагирали, ако подушеха спермата му. След последната си мисъл се сви.
— Аз съм ваша? Мислех, че ме мразите.
Кит излезе от банята.
— Ние не те мразим. Ти си нашият домашен любимец.
— Кит! — Ръсти поклати глава. — Не казвай това. Ще я обидиш.
Кит сви рамене.
— Но тя е. Толкова е малка и сладка. Обикаля непрекъснато около нас и все се опитва да ни угоди като… как се наричаха? Йорки1?
Ръсти въздъхна.
— Решихме, че с дългата си руса коса, приличаш на малко сладко пуделче — усмихна се на Ели. — Не го приемай за обида, моля те. Ние се радваме, когато се въртиш около нас и безкрайно се забавляваме. Знаем, че те е грижа за нас, заради начина, по който се опитваш да ни угодиш.
— Трябва да седна — промърмори Ели, замаяна и опита да приеме идеята за домашния любимец.
Отиде и се тръшна на ръба на леглото. Ахна от грубото сядане, напомнило й за преживяния секс.
— Накарахте я да се почувства тъжна — изръмжа Брийз. — Извинете й се.
— Съжалявам — рече Кит незабавно. — Това е от обич. Ние те харесваме. Споменах го, нали? Да си домашен любимец не е лошо. Хората ги обичат. Ние сме много привързани към теб.
Ели отвори очи и се насили да се усмихне.
— Е, ще ми отнеме известно време да свикна, но благодаря. Радвам се, че ме харесвате. Това е най-важното.
— Да, така е — увери я Ръсти. — А сега ни кажи кой от нашите мъже те нарани и ние ще отидем да избием глупостите от главата му. Можем да определим с носовете си разликата между мъж и жена, дори ако те са примати, кучешки или котешки Вид, но да направим разлика между отделните индивиди е доста трудно. Трябва да ни кажеш всичко за този мъж, така че да можем да разберем кой е той.
Брийз изпука кокалчетата на пръстите си.
— Ще ти позволим да гледаш. Така ще се почувстваш по-добре, виждайки го как кърви. — Погледна към другите. — Не можем да го убием. Просто ще го пребием, за да се мъчи цяла седмица.
Ели погледна към всяка от жените. Не беше сигурна трябва ли да е благодарна, че ще отмъстят за нея, или да се безпокои поради същата причина.
— Оценявам загрижеността ви. Нямате представа колко много означава за мен. Почти ще се разплача, толкова много ме трогнахте, но не е това, което си мислите. Той не ме насили.
— Тогава обясни ни защо охраната дойде да претърси стаите и ни информира, че си изчезнала? Заявиха, че в парка имало следи от борба. — Брийз изучаваше Ели с пресметлив поглед. — Ние сме умни, така че моля те, не ни обиждай. Ти се върна с миризмата на секс, кръв и страх. Имаш червени белези по китките, значи си била връзвана. Знам, чели сме за извратените неща, които хората харесват, но ти си правила секс с мъж от Новите видове. Ние не си падаме по тези сексуални игри и няма да завържем никого, тъй като ни напомня за лабораториите. Но един от нашите мъже го е направил. Кажи ни името му, а ако не го знаеш, го опиши. Ще го накажем, за да се убедим, че си в безопасност. Ти си нашият любимец и няма да допуснем да злоупотребяват с теб.
Несъмнено, това бе най-странният разговор, който Ели бе водила някога. Мислеха за нея като за домашния любимец на общежитието. Устоя на породилото се потръпване. Винаги бе мразила непокорната си чуплива коса, но пуделите имаха ужасни проблеми с къдрите. Може би щеше да прибави в списъка си за пазаруване и някой шампоан за изправяне на коса.
Те искаха да я защитават, това значеше много за нея. Бе сигурна, че всяка жена в общежитието я мрази. Това би могло да бъде първата стъпка към запознанството с тях и възможността да ги научи на всичко, което знаеше. Щеше да бъде много хубаво според нея.
— Добре съм. Моля ви, просто ме оставете. Въпросът е личен. Не бях наранена, а мирисът на кръв е от случайна драскотина.
Кит приближи, за да огледа Ели.
— Тя е твърде уплашена, за да го назове. — Наведе се, вдигна ризата на Ели и навря нос в стомаха й. Подуши, после се отдръпна. Ужас премина през лицето й и издаде тих звук.
— Фюри — ахна Кит, след това залитна назад. — Не и Фюри. Той… — И млъкна.