Фюри

Джъстис продължаваше да наблюдава какво става в общежитието от различните екрани в стаята. Измъкна телефона от джоба си и натисна копчето за бързо набиране. Току-що бе видял Ели Брауер да се скрива в един от кухненските шкафове. Очите му проследиха как четиримата мъже, проникнали вътре, претърсват първия етаж от сградата. Бяха разбрали, че асансьорът е блокиран и нямат достъп до втория етаж заради огромната стоманена врата, запечатваща стълбището. Мъжете се разделиха и започнаха да претърсват стая по стая, в опит да намерят Ели.

— Нашите жени са в безопасност на третия етаж, но тази, която отговаря за тях, се крие в кухнята. Въпрос на време е да я намерят. В капан е. Четирима тежковъоръжени мъже успяха да преминат през главната врата — затвори.

Дарън Антонио се завъртя и погледна Джъстис.

— На кого говориш?

— Моят екип по сигурността е на път за общежитието.

— Охраната е моя грижа. Телефоните все още не работят. Точно сега не мога да се обадя на хората си и да им наредя да пуснат някого да влезе в Хоумленд. Блокираха главната порта, а служебни коли барикадират пътя, за да предотвратят друго нахлуване.

— Те вече са тук — изръмжа Джъстис. — Това са мъже от моите хора.

Лицето на Дарън почервеня от яд.

— Моя работа е да защитавам Новите видове. Няма да ги оставя да се изправят сами срещу тези откачени негодници. Ние почти ги хванахме. Обади им се и им нареди да се върнат.

— „Почти“ няма да спаси тази жена. — Джъстис кимна с брадичка в посока на екрана, от който се виждаше всичко. Прокле тихо. Един от мъжете току-що влезе в кухнята.

Глава 7

— Коте, коте, котенце — мъркаше мъжки глас, все едно подвикваше на животно.

Мъжът започна да отваря шкафовете от срещуположната страна на кухнята. Ели цялата трепереше, ръката й стискаше дръжката на ножа толкова силно, че се бе забила в дланта й. Затвори очи и се заслуша как нападателят тряска вратичките на шкафовете. Стисна устни да потисне стона на страх, застинал в гърлото й. Може би няма да се сети да претърсва по-долните шкафове, помисли си тя трескаво.

Късметът я изостави, когато мъжът отвори съседната до нея вратичка, посегна вътре и сграбчи лявото й рамо, след което брутално я измъкна навън.

— Пипнах те, малка кучко.

— Не съм това, за което ме вземате — отвърна му тя с треперещ глас. — Човек съм, също като теб.

Изправи я болезнено на крака и погледна надолу към нея. Нападателят й изглеждаше в средата на двадесетте, висок метър и осемдесет, с набита фигура. Татуировка се показваше от деколтето на тениската му.

— Не ми пука какво си, кучко. Мъртва си. Това е моята страна, а вие, проклети животни, трябва да умрете. — Посегна към колана на дънките си и извади пистолет.

Ели видя оръжието и осъзна, че просто ще я застреля. Обхвана я истински ужас, вдигна ръка и заби ножа в гърдите му. Видя как зелените му очи се разшириха невярващо, когато острието мина през тениската и разкъса кожата му. Той отстъпи назад и я повлече със себе си. Ели пусна ножа, забит дълбоко в гърдите му. Кръв бликна от раната и я изпръска. Нападателят й вдигна пистолета, опитвайки се още веднъж да се прицели в нея. Ели сграбчи китката му с две ръце, докато се бореше да не я застреля.

Натискът на хватката му се усили, причинявайки й болка. Но изведнъж коленете му се огънаха и той падна. Изпъшка тихо, от устата му потече кръв. Ели простена отчаяно. Болка, ужас и ярост се четяха в очите му. Пусна ръката й, пистолетът му падна, миг преди мъжът да се строполи на пода.

Ели безмълвно се втренчи в тялото му. Беше паднал по гръб, с колене подвити под него, широко отворени очи и кръв, стичаща се по белия под. Нападателят успя да си поеме още няколко накъсани глътки въздух. Ръцете му трепнаха, след което се извиха, преди да премигне и затвори очи за последно. Дръжката на ножа стърчеше от гърдите му, близо до сърцето, точно където я бе забила. Преглътна горчивината, надигнала се в гърлото й. Стресна се, когато чу да се разбива стъкло наблизо. Звукът идваше от другата стая и отвлече вниманието й от мъртвия мъж.

Инстинктивно се наведе и взе пистолета от пода. Хвана го с две ръце, оръжието бе студено и тежко. Изправи се на колене, докато поглеждаше към единствения вход за кухнята. Отворената врата към една от всекидневните и към трапезарията бяха единственият й изход за бягство. Използва редицата от шкафове, за да се прикрие, и вдигна оръжието. Имаше намерение да стреля по всичко, което се движи.

Не след дълго, чу шум от трапезарията — някой се бе спънал в един от столовете. Насочи оръжието в тази посока, като се убеди, че тялото й е добре прикрито. Подпря ръце на плота, за да бъдат стабилни. Беше уплашена, трепереше и току-що бе убила мъж, забивайки нож в гърдите му. Опита се да изтласка фактите от ума си, знаеше, че ще се разпадне ако се замисли.