Фюри

Нещо грозно се надигна във Фюри. Секунда след като Джъстис се обади и съобщи, че Ели е в опасност, бе пришпорил мъжете да стигнат до женското общежитие, колкото се може по-бързо. Бе ужасен, че няма да стигне навреме. Когато влезе в стаята и видя сцената пред себе си, го обзе желание да убива. Едва се сдържа да не изреве от ярост. Животното в него искаше да види как нападателите кървят и умират.

Дишаше тежко, погледът му се върна към Ели, видя я как опитва да си поеме въздух и да оправи дрехите си. Косата падаше върху насиненото й лице, а ризата й бе разкъсана на гърба. Можеше да види синините, които се бяха образували, по нежната й кожа. Миризмата от ужаса, който я бе обхванал, витаеше из въздуха, караше го да разкъса нападателите й с голи ръце.

Хвърли поглед към камерите и мисълта, че го наблюдават, му помогна да запази спокойствие. Знаеше, че ако не бяха там, щеше да убие мъжете, без да се замисли за това, че са посмели да докоснат Ели. Изкушаваше се, а последствията да вървят по дяволите. Те бяха нападнали и ранили неговата жена.

Пристъпи заплашително към единия от тях, но в този момент Ели тихо простена. Погледът му се върна веднага към нея. Промени решението си, първо щеше да се погрижи за нея. Можеше да убие негодниците, след като се убедеше, че не е тежко ранена.

Пое дълбоко въздух, за да смекчи ужаса, който долавяше от Ели, докато се бореше за контрол над животното в себе си. Погледна към мъжете от НСО, знаеше, че са ядосани и чакат инструкциите му, как да постъпят, за да се справят със ситуацията. Това му помогна да се успокои още, разтвори пръсти, които стискаше в юмруци. Даде сигнал с ръка на екипа си да завържат мъжете. Не се доверяваше на гласа си.

Тръгна към Ели, като опита да изглежда колкото може по-спокоен. Искаше да падне на колена и да я обгърне с ръце. Да се увери, че е пристигнал навреме, но изведнъж долови миризмата на мъжете, която се смесваше с нейната.

Вбеси се. Тя бе негова, по дяволите. След предупреждението на Джъстис му бе доста трудно да стои далеч от Ели. Беше го сторил, с изключение на няколкото нощни визити, за да я зърне, макар и за малко, а сега почти я бе загубил. Всички да вървят по дяволите, сега щеше да я докосне. Приближи се бавно, за да не я стресне. Имаше нужда да се увери, че наистина е добре, дори ако трябваше да я съблече и да прегледа всеки сантиметър от тялото й. Нямаше да се примири с по-малко.

Фюри знаеше, че трябва да се държи спокойно. Ели сигурно го ненавиждаше след инцидента в неговата къща, а и не искаше да й показва колко много означаваше за него. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе тя да разбере колко силно може да го нарани.

Дръж се нормално, каза си той. Действай, сякаш напълно се контролираш в нейно присъствие. Поне така се надяваше. Тя вече бе в безопасност и той щеше да остане с нея след преживяния ужас. Да я накара да се притеснява, като я метнеше на рамо, отнесеше отново вкъщи завързвайки я за леглото, бе последното нещо, от което се нуждаеше Ели в момента. Независимо че точно това искаше да направи. Щеше да се погрижи да е в безопасност, дори ако се наложеше да я охранява двадесет и четири часа. Знаеше, че е невъзможно, но поне животното в него се успокояваше от тази мисъл.

Точно сега имаше нужда да бъде с Ели, да говори и да е близо до нея, докато се убедеше, че тя наистина е добре. Иначе щеше да полудее от мисълта, колко близо бе да я загуби.

Ели погледна в тъмните, наситени очи на Фюри, когато приклекна до нея. Той се поколеба и след секунда повдигна с пръст брадичката й. Носеше черни кожени ръкавици, но докосването му бе нежно, докато изучаваше лицето й. Наклони глава, за да види нараняванията по шията й. Пусна брадичката й. Без предупреждение я хвана и я повдигна леко да стане.

Младата жена усети как блузата на гърба й се разтвори и изложи кожата й на показ. Хватката му се стегна, когато коленете й се подкосиха. Леко ръмжене излезе от гърлото му, а чертите на лицето му се стегнаха от ярост, което я изплаши и учуди защо издаваше този страшен звук срещу нея. Той отпусна ръце, но миг по-късно се наведе и я вдигна, притисна я здраво до гърдите си, без да я погледне.

— Ще прегледам раните й и ще се погрижа за нея. Стойте отвън — изръмжа Фюри. — Никой да не влиза в сградата.

Свирепо изглеждащ мъж с дълга черна коса кимна.

— Разбрано.

Фюри тръгна напред. Ели се поколеба, но след секунда обви ръка около врата му. Бе изморена, болеше я навсякъде и бе твърде травматизирана, за да се безпокои къде я отвежда. Облегна глава на рамото му и затвори очи. Поради някаква причина Фюри и екипът му бяха дошли и я бяха спасили от ръцете на двамата престъпници. Ако се бяха забавили още няколко минути… Разтрепери се при мисълта, какво щеше да стане с нея. Притисна се по-силно към него и усети как тялото му се напрегна.