Фюри

Тялото му започна да откликва на присъствието й, пенисът му трепна. Изпита болка, не знаеше какво му бе направил техникът, но лекото движение му даде надежда, че ще се възстанови напълно. Ели го караше да изпитва разни неща — да пожелае да докосне русата й коса или да притисне нос в гърлото й, за да вдиша чудесния й аромат. Понякога я сънуваше гола под него, а той свободен, без окови. Мечтаеше да докосне и вкуси всеки сантиметър от кожата й, да чуе гласа й и да научи всичко за жената, която го очароваше. Звукът на гласа й бе като музика за ушите му. Искаше да види усмивката й, да изучи смеха й и да зададе хилядите въпроси, които изпълваха ума му, на жената, която бе пленила душата му. Кожата й изглеждаше невероятно мека и миришеше прекалено хубаво.

Но сега бе заявила, че ще го нарани.

Почувства се предаден. Обхвана го срам от това, което беше видяла. Беше го спасила да бъде изнасилен, но видя какво му бе причинила човешката жестокост. Болеше го да знае, че всеки път, когато погледнеше към него, щеше да си спомня всичко. Обхвана го ярост. Не само го бяха измъчвали, но му бяха отнели и фантазиите, че тази жена може да го приеме като желан мъж.

Изръмжа отново, за да я изплаши и да предотврати онова, което бе намислила. Тялото му отказваше да се движи, а крайниците му да работят, но знаеше, че няма да я убие, дори и ако успееше да се освободи. Просто щеше да я отхвърли надалеч, зад линията, за да не се поддаде на изкушението да последва инстинктите си. Искаше я по начин, който знаеше, че е невъзможен за един затворник.

Видя как тя се изправи на крака и напусна полезрението му. Когато го бе обърнала по гръб, бе закрила гледката към мъртвия техник. Опита се да обърне глава, но не успя. Долови мърморенето й и чу странни звуци. Какво ли прави?

Нямаше никаква идея, но се ужасяваше. Всички хора бяха жестоки. Не знаеха какво е милост. Още бе шокиран, че бе убила техника. Първо, беше го направила, за да предотврати по-нататъшно насилие и второ, Ели беше изключително дребна жена. Беше повалила мъж. Може би подценяваше жените. Смяташе я за нежна и деликатна, но бе атакувала диво и брутално напълно развит мъж. Сърцето му заблъска лудо. Опита се да помръдне крайниците си, но те останаха неподвижни.

— Искам да знаеш, че ти си един некадърен негодник. Мразя те — изсъска Ели.

Съзнанието му прие думите й, заболя го, но това не го изненада. Знаеше, че всички, които работят в лабораторията за тестване, смятаха, че те са само плът за експерименти. Беше грешка да мисли, че тя ще е различна.

Глупава и незабравима. Обхвана го ярост и пръстите му се свиха. Помръдна устни и си обеща, че ще отмъсти на жената, която го бе накарала да мисли, че е различна.

Искам да знаеш, че си един некадърен негодник. Мразя те, надяваше се, че където и да се намираше Якоб, я чува. Искаше той да знае, какво мисли за него. Не съжаляваше, че го е убила. Притесняваше се малко, но щеше да го преодолее скоро. Той не заслужаваше да изпитва вина за това, което беше направила.

Почисти кутията от кръвта на техника. Имаше вдлъбнатина по нея, но се съмняваше, че някой щеше да я забележи в суматохата. Скри кървавата салфетка в кутията. Трябваше да докосне тялото му и се намръщи, когато свали панталоните още по-надолу, за да може презервативът да се вижда напълно. Не можеше да има съмнения относно намеренията му. Опита се да успокои паниката, която се надигаше в нея. Погледът й се върна на 416. Слава богу, не бе мръднал и сантиметър.

Можеше само да се моли планът й да проработи и това, което й бяха казали, да е истина. Затворникът беше твърде ценен, за да бъде убит.

Той ще е добре. Трябва да вярвам в това.

Взе още една салфетка и я нацапа с част от все още прясната кръв на пода. Обърна се към 416. Дали ще ме намрази за това? Вероятно. Но нямаше друг избор. Никога не биха я оставили да напусне подземната лаборатория, ако я подозираха за смъртта на Якоб. Не смееше да каже дори на 416, какво смята да направи. Ако той кажеше на някой, щяха да я затворят, разпитват и никога нямаше да я пуснат. Трябваше да смъкне всички подозрения от себе си, за да може да спаси него и останалите затворници. Намери спринцовката, която бе използвал Якоб. Слава богу, беше я затворил, след като я бе употребил. Не искаше да рискува да зарази 416 с някаква инфекция, но нямаше друг избор, освен да я използва отново. Надяваше се, Якоб да не я бе замърсил, преди да я затвори. Поколеба се. Нямаше връщане назад, след като го стори.

Започна да действа бързо, преди да е променила решението си. Клекна до 416 и размаза кървавата салфетка по ръцете и пръстите му. Не искаше да поглежда към лицето му, докато подготвяше сцената на убийството. Просто не можеше.