Фюри

Ели свали слушалките, изключи плеъра и го остави на бюрото, докато се бореше със силната болка, която изпитваше всеки път, щом започнеше да мисли за 416. Искаше да бъде там, докато заповедта за обиск се изпълняваше, да застане пред вратата му и да го пази. Дължеше му толкова много. Бе молила офицер Хелио да й позволи, но той й отказа. Отговориха й, че тя не е служител в полицията и не могат да рискуват живота на информатор, който по-късно ще трябва да свидетелства по делото срещу Мерикъл.

— По дяволите — прокле тихо.

Не можеше да забрави тъмните очи на 416, израза на лицето му, когато го изостави през онзи ден в килията, нито начина, по който й ръмжеше. Бе искала просто да спаси живота му, но той нямаше как да узнае защо го остави да поеме вината за смъртта на техника. Сигурно я мислеше за чудовище. Горещи сълзи напираха в очите й и тя примигна, за да ги спре. Бе плакала прекалено много от деня, в който го изостави безпомощен на пода в килията му.

Телефонът в общежитието на Хоумленд звънна и тя се стресна. Мобилният беше единствената й връзка с останалия свят, но никой не се обаждаше по него. Беше се отдалечила от всичките си приятели и семейството си. Целият й живот се бе променил, след като започна да работи за компанията. Не можеше повече да толерира разделените й родители да я използват като оръжие един срещу друг или постоянно да й напомнят за нейния собствен развод. На този свят съществуваха истински проблеми и тя искаше да прекара времето си да помогне за решаването им. Сега вниманието й бе насочено към Новите видове и това я изпълваше с чувство на задоволство. Придаваше значение на живота й. Вдигна телефона:

— Ели Брауер.

— Госпожо Брауер, обажда се Коуди Паркс от охраната. Звъня, за да ви кажа, че тази вечер пристигнаха още четири жени. Току-що ни съобщиха новината. Засега са настанени в мотела.

— Тръгвам.

По дяволите. По някакъв начин медиите са разбрали, че са спасени още четири жени и са ескортирани тук. По протокол, ако хеликоптер кацнеше, след като се стъмни, жертвите трябваше да се настанят в мотела с охрана и да се транспортират до Хоумленд през деня. Охраната смяташе, че ще е по-лесно да се защитят, ако преместването им станеше по светло, но явно настаняването им в мотела също не бе много добра идея, както си мислеха. Можеше само да се надява, че жените не бяха много травматизирани от това, което им се бе случило. За бедните жертви истинският свят беше достатъчно плашещ, за да бъдат оставени и на медийните лешояди, които ги заобикаляха и крещяха въпроси.

Отне й само няколко секунди, за да надене обувките си и да грабне картата за пропуск. Излезе от стаята и целенасочено пренебрегна асансьора. Това нещо се движеше прекалено бавно и бе изпитание за търпението й. Спусна се по стълбите до входа. Прозорците бяха прозрачни, но направени от стъкло, което можеше да издържи на продължителен обстрел с куршуми. Забеляза четирите жени, приближаващи с двама бодигардове, помъкнали куфарите им. Увеличи темпото. Коуди Паркс, от охраната, я посрещна с усмивка:

— Добър вечер, госпожо Брауер. Съжалявам за късното пристигане на новите ни приятели.

Ели му върна усмивката и насочи вниманието си към четирите, приличащи на амазонки жени. Най-ниската от всички бе висока почти метър и деветдесет. В общежитието живееха вече десет жени, също толкова едри и мускулести. До тях Ели се чувстваше дребна и крехка. Усмивката й се разшири, докато ги оглеждаше една по една, но никоя от тях не отвърна на жеста й. Изглеждаха изморени и леко ядосани. Обхвана я симпатия.

— Добре дошли в новия ви дом — меко започна Ели. — Знам, че сте преживели доста, но тук сте в безопасност. Аз съм Ели, вашата отговорничка.

Две от тях се намръщиха. Третата, най-високата и най-недружелюбната, само я погледна. Но блондинката, четвъртата от тях, попита:

— Нашата какво?

— Отговорничка. Това е просто термин — бързо обясни Ели. — Не се опитвам да ви стана майка. Ако имате проблеми, въпроси или се нуждаете от нещо, аз съм тази, към която трябва да се обърнете. Тук съм, за да ви помагам по всякакъв начин. Може да говорите с мен за всичко, винаги ще ви изслушам.

— Доктор за главата. — По-ниската, чернокоса жена изсъска и оголи зъбите си към Ели.

— Не — поправи я Ели. — Имам основни познания като медицинска сестра, но не съм доктор. Знам, че всяка от вас вече се е срещала с психолози. Самата аз не ги харесвам, след като ми се наложи да мина през кабинетите им. — Лицето й излъчваше симпатия. — Ще ви разведа и покажа стаите, за да може да се настаните. Ще…

— Госпожо Брауер — прекъсна я Коуди.

Ели се обърна към него, докато жените влизаха през вратата и започнаха да оглеждат огромното пространство, водещо към общежитията. Знаеше, че се нуждаят от време, за да могат да свикнат.

— Да?