— Благодаря ви — извика Ели, докато наблюдаваше как новият директор се отдалечава по тротоара и се скрива от погледа й, преди да се обърне към Фюри. Хвърли му раздразнен поглед. — Дявол да го вземе. Трябваше да запазиш спокойствие. Той разбра, че сме двойка. Ти се държа така, сякаш си ми гадже.
Фюри гледаше мрачно, устата му бе стисната в напрегната линия.
— Аз съм.
— Е, никой не трябваше да знае за това. Спомняш ли си? И благодаря ти, че най-накрая ми позволи сама да взема решение. — Тя нахълта в къщата.
— Защо се сърдиш? — Фюри я последва и затвори вратата.
Ели се завъртя и сложи ръце на хълбоците си.
— Трябваше да крием връзката си, забрави ли? Искаш ли лекарите да ни досаждат, да ни правят изследвания и да ни казват как да правим секс? Аз, не. Какво ще стане, ако искат да ни запишат на видео? И без дори да ме питаш, направо му каза, че не искам работата. Много ми липсва общежитието, но аз искам да живея тук, с теб.
Фюри знаеше, че бе объркал всичко. Веднага се бе разтревожил, когато неговите мъже му докладваха, че Том Куиш — новият директор — се намира пред вратата на къщата му. Нямаше друга причина човекът да е в тази част на Хоумленд, освен Ели. Фюри бе пристигнал много бързо, знаейки, че всички от човешкия вид предпочитаха Ели да не живее с него. Бе изслушал опасенията им, но не бе обърнал внимание на нито едно от тях. На Ели й харесваше да работи с жените от Новите видове и той знаеше колко много значеха те за нея, така че когато чу предложението на Том, тя да се върне отново на работа, той веднага отказа, без да се замисли. Това би трябвало да е примамка, за да я накарат да си тръгне от него, но само един поглед към лицето й, му каза, че е объркал всичко, отговаряйки вместо нея. Човешките жени можеха да бъдат упорити също като Новите видове. Те настояваха за правото сами да взимат решения и макар да оценяваха всяка защита, определено бяха достатъчно силни да се грижат сами за себе си при необходимост. Беше отстъпил, когато получи уверение, че Ели може да остане да живее при него и работата не е подкуп да напусне къщата му. Беше се успокоил, когато новият директор си тръгна, но гневът на Ели остана. Все още изучаваше характера й, но знаеше, че му е ядосана. Беше се престарал, но просто искаше да я защити и да я задържи до себе си. Чувстваше се уморен да крие връзката им. Гордееше се, че е с Ели, макар някои от неговите хора да не го разбираха. Доста от тях все още изпитваха известна непримиримост по отношение на човеците. Това си беше техен проблем, с който трябваше да се справят, и докато това не засягаше Ели, можеха да го проточват толкова дълго, колкото преценяха.
Знаеше, че трябва да разсее с нещо гнева й. Тя беше умна, със страхотно чувство за хумор и не можеше дълго да се сърди. Това беше всичко, което научи за нея. Сексът също вършеше работа, за да я омилостиви и да я накара да му прости. Усмивка изви устните му.
— Знаеш ли колко ме привличаш, когато си ядосана? Видео, а? Мога да купя камера и касета и да започваме със секса.
— Не! — Ели го изгледа. — По-добре ми кажи, че се шегуваш за камерата?
Той се засмя.
— Така е. Не искам да правя записи на това как правим секс. Просто искам да го направим. — Той пристъпи към нея. — Много си секси, когато ми се сърдиш, захарче. И не се шегувам по отношение на това. Изгарям за теб.
Ели отстъпи, свали ръце от хълбоците си.
— Ядосана съм ти. И не съм „захарче“, Фюри. Искам да крещя. Ти не скри факта, че ние сме заедно и каза на човека, че няма да приема работата обратно. Това е мой избор.
— Права си, аз сбърках и съжалявам. — Мъжът се ухили и се придвижи по-близо до нея.
Ели отстъпи назад.
— Присмиваш ми се, нали?
— Да — каза и й намигна. — Сега нека да правим секс. — Той се хвърли напред с отворени обятия, опитвайки да я сграбчи.
Ели се завъртя по посока на кухнята, развеселена от игривото му поведение. Беше страхотно да види обикновено сериозния мъж толкова безгрижен.
— Ще разговаряме. Престани!
— Ще говорим по време на секса. — Той заобиколи отляво.
Ели поклати глава и се измести така, че да го държи на срещуположната страна на островчето.
— Дявол да го вземе, Фюри. Опитвам се да ти се сърдя. Изтрий тази усмивка от лицето си.
Младият мъж спря и усмивката му изчезна.
— Няма да се хиля.
Ели присви поглед, видя как устните му потрепват. Това я развесели. Едва не се разсмя. Вече й беше трудно да си спомни за какво я бе ядосал.
— Не можеш да ме заобикаляш и да взимаш решение вместо мен. И много добре знаеш, че трябва да крием, че сме двойка.
— Ти наистина ме възбуждаш в момента. Дишаш тежко и ако не внимаваш, гърдите ти ще пръснат копчетата на тази риза. — Погледът му бе прикован в примамливите й възвишения. — Дишай още по-тежко. Моля те!