Фюри

С всички сили Ели се изви на една страна, докато се опитваше да слезе от островчето, където лежеше, просната гола, а китките й все още бяха опънати над главата. Бе твърде шокирана, много разстроена и изпълнена с адреналин, за да внимава. Движението изискваше прекалено голямо усилие и тя не можа да прецени правилно разстоянието до ръба. Когато падна, я завладя истинска паника, че дори не можа да се хване за нещо, за да предотврати удара. Болка избухна в главата й, в мига, в който се блъсна отстрани на островчето, а слепоочието й се удари в облицования с плочки ръб. Заедно със силната болка дойде и тъмнината. Преди да изгуби съзнание, успя да чуе само:

— Ели — извика Фюри.

Фюри мразеше да бъде затворен в килия, но точно там се намери, когато се събуди в службата за сигурност. Джъстис крачеше из помещението. В този момент паметта на Фюри се върна.

— Къде е Ели? Добре ли е? — Той скочи на крака и се хвана за решетките, зад които го държаха.

— Тя е при лекаря. — Джъстис се изправи пред металната преграда, гледайки мрачно. — Насили ли я?

— Не — изръмжа Фюри. — Щях да ти обясня, ако не ме беше нападнал и нокаутирал.

— Ти я беше вързал и тя пищеше. — Лицето на Джъстис изглеждаше необикновено бледо. — Никога не бих повярвал, че ще я нараниш, особено сега, когато знам колко много държиш на нея, ако не бях видял със собствените си очи.

— Не съм я насилвал.

Джъстис изръмжа.

— Точно от този вид глупости се страхувахме, когато някои от нас започнаха да проявяват силни черти от животинския си произход, съчетани с усъвършенстваните ни инстинкти. Ти беше наясно с тях, защото сме ги обсъждали надълго и нашироко, но не се контролираш.

Гняв заля Фюри.

— Наясно съм, че ставам неразумен, когато се отнася до Ели, и че съм се чифтосвал с нея. Но това е повече от секс. Мога да заявя, че тя е моя и аз никога няма да я нараня, Джъстис. Приемаш цялата ситуация неправилно.

— Ти си извън контрол! — Джъстис се придвижи бързо, хвана решетките на сантиметри от пръстите на Фюри и оголи зъби в злобно ръмжене. — Ние знаем всичко за насилието, нали така? Обичаш ли я? Тогава не трябва да я връзваш и да я заставяш да приема пениса ти.

— Не съм — изръмжа Фюри.

Джъстис пусна решетките и се отдръпна.

— Искам да ти вярвам, но… — Той поклати глава. — Ти си първият от нас, който си взема половинка. Позволил си на животинските си инстинкти да те управляват достатъчно, за да паднеш до това ниво. Не сме напълно човеци, колкото и да се преструваме заради мира между тях и нас, освен това тук няма камери. Толкова ли е лошо, Фюри? Нима нуждата да я имаш, е толкова голяма, че си принуден да я насилваш?

— Не съм! — Фюри опита да се успокои, освободи мъртвата хватка на ръцете си от решетките на килията и отстъпи няколко крачки назад. — Няма да лъжа. Обсебен съм от нея. Дишам и живея заради Ели. Сърцето ми бие за нея, Джъстис. Тя е всичко за мен. Мисля, че съм пристрастен към нейния аромат. Единственото, за което мога да мисля, е тя и всичко свързано с нея. Въпреки това, никога не бих направил нещо, за да й причиня болка. Погрешно виждаш ситуацията.

— Имам нужда да го чуя от нея. Докато не разберем как ти влияе чифтосването и какви странични ефекти оказва върху теб, съжалявам, но не мога да ти позволя да я видиш.

Фюри се втурна бързо напред, хвана вратата на килията, дръпна я силно към себе си, но тя бе заключена.

— Пусни ме да изляза. Болна ли е тя? Трябва да стигна до нея.

— Никъде няма да ходиш, докато не говоря с Ели. Защитаваш жената, а я завързваш насила. Да не си си изгубил ума? — Джъстис изръмжа. — Ти полудяваш, когато става дума за човек, дявол да го вземе. Изумен съм и… — Той прочисти гърлото си. — Как можа да го направиш?

— Не съм й причинил болка. Ти ме познаваш. Знаеш, че тя е всичко за мен. Никога няма да я нараня. Ние правихме любов.

— Годините в лабораторията за тестване са те докарали до лудост, ако смяташ, че връзването на жена и крясъците й от болка, са правене на любов. Ти си превъртял, Фюри. Трябва да вървя. Сърцето ми се къса.

Джъстис бързо се завъртя и се запъти към вратата.

— Джъстис! Върни се! Освободи ме! Не е каквото си мислиш. Аз не съм луд и никога не бих навредил на моята Ели. — Той гневно разклати решетките, но те не поддадоха. Обърна се и зави от ярост. Ели бе ранена и той не можеше да отиде при нея. Най-добрият му приятел вярваше, че е полудял от чифтосване.

Глава 15

Ели усети, че нещо не е наред, още преди да се събуди. В главата й пулсираше тъпа болка. Отвори очи и погледна към светлината, погледът й пробяга по непозната обстановка. Почувства се объркана. Къде съм? Какво става? Някой се наведе над нея, засенчвайки светлината.

Ели разпозна доктор Триша Норбит. Намръщи се. Защо тази жена се е надвесила над мен? Косата на лекарката бе хваната небрежно отзад, спретнатият й облик отпреди, бе изчезнал. В сините й очи се четеше тревога, докато гледаше надолу към Ели.

— Добре ли сте? Дадох ви обезболяващи. Искате ли малко вода.

— Какво стана — намръщи се Ели.

— Не си ли спомняте? — попита Триша.