Фюри

— Ние сме експериментални прототипове, Ели. Бяхме променени, за да сме по-силни и да можем да издържим на лекарствата, които тестваха. Медикаментите целяха да направят човека по-устойчив. Джъстис ни докара първи тук, защото сме по-здрави. По-издръжливи. А тези — вниманието на Брийз се насочи към новодошлите, които влизаха в общежитието, — тези наистина не са имали такъв късмет.

— Какво значи това?

Брийз й хвърли предупредителен поглед:

— По-късно.

След като Ели разпредели стаите, те се събраха в кухнята за първия урок. Тя изпитваше странно чувство да има около себе си жени, дребни колкото нея, че дори и по-малки, след като бе привикнала с огромния размер на жените от Новите видове. Новодошлите бяха високи около метър и петдесет, с дребни тела, наподобяващи повече крехкото човешкото телосложение. Само чертите на лицата им ги издаваха, че са от Новите видове. Бяха плахи и срамежливи, за разлика от по-едрите си посестрими. Ели им се усмихна, за да ги предразположи да се отпуснат.

— Знам, че сега информацията ви се струва много, но повярвайте ми, в края на седмицата ще можете да готвите и да се справяте с всичко в кухнята.

Руса жена със сиви очи вдигна ръка. Ели се обърна към нея, като продължи да се усмихва.

— Да?

— Ти една от нас ли си? — прехапа устни блондинката.

Ели поклати глава.

— Аз не съм от Новите видове — погледна към Брийз. Откакто жените бяха прекрачили прага на общежитието, тя стоеше близо до тях, все едно им бе сянка.

— Тя е човек, при това добродушен — увери ги тихо Брийз. — Ели е нашият домашен любимец — намигна й, — прилича на пудел. Това са онези сладки малки кученца с пухкави къдрички.

Русокосата жена изглеждаше шокирана, когато се обърна с широко отворени очи към Ели.

— Не се ли дразниш, че те наричат така?

— Знам, че го правят с най-добри чувства. Как се казваш?

Жената се поколеба.

— Наричат ме Халфпринт.

Ели погледна към Брийз, която сви рамене. Имаше много въпроси, но реши да ги зададе по-късно.

— Е, има ли нещо друго, което искате да ме питате?

Халфпринт се обърна към Брийз.

— Може ли?

Брийз въздъхна.

— Вече не е нужно да искате разрешение. Свободни сте. Тук няма от какво да се страхувате, Халфпринт. Може да питате за всичко, което пожелаете.

Русокосата изпъна рамене. Уплашена, се обърна към Ели.

— Обучавате ни, за да бъдем по-добри в това, за което са ни създали, когато се върнем?

— Не — сопна се Брийз. — Всичко свърши. Сега сте свободни. Разбираш ли? Тук сте, за да се научите как да вършите повечето домашни задължения, подобно на човеците — как да готвите и да използвате кухненските уреди — внезапно Брийз стана от стола. — Имам нужда от свеж въздух — и излезе от кухнята.

Погледът на Ели я проследи объркано. Нямаше представа какво става. Сивите очи на Халфпринт се напълниха със сълзи. Ели се приближи към нея.

— Всичко е наред. Това е ново за вас. Добре ли си?

— Ядосах я. — Младата жена изтри сълзите си.

Ели погледна към вратата, не можеше да го отрече.

— Какво искаше да кажеш с това да се върнем, за да бъдем това, за което са ни създали?

Халфпринт я изгледа ужасена. Обърна се и се хвърли в прегръдките на жената до нея, притисна я силно. Ели осъзна, че изведнъж по лицата на всички се бе изписал страх. Досега нито една жена от Новите видове не се бе страхувала от нея. Отстъпи назад, надявайки се да облекчи страха им.

— Защо не отидете да разопаковате багажа си? За днес е достатъчно, през останалото време може да се запознаете с всички. Във всяка стая зад вратата има график кога се сервира храната. Ако имате още въпроси, ще съм тук до пет часа следобед. Другите жени ще ви помогнат, ако не съм наоколо.

Ели ги изчака да си тръгнат и отиде да потърси Брийз. Видя я през прозореца на всекидневната и излезе от сградата. Брийз седеше на пейка под едно дърво, точно срещу входа на общежитието. Седна до нея.

— За какво беше всичко това?

Брийз разрови с крак пръстта пред пейката.

— Вбесявам се от това, което са им сторили. Докторите нарочно са ги създали безсилни. Тези жени се страхуват да зададат дори един въпрос, а чу ли коментара на Халфпринт? Независимо колко пъти им се казва, че тази гадост е свършила, те все още са ужасени, че може да не е истина и да бъдат върнати обратно.

— Не разбирам.

Брийз повдигна глава. Очите й бяха пълни със сълзи.

— Тяхната ДНК е комбинирана с гени на домашни животни, за да бъдат дребни и нежни. Не са създадени за тестване на лекарства. Те не ги събираха с другите видове за медицински изследвания. Сътворени са, за да бъдат малтретирани и използвани.

Ели скръсти ръце.

— За какво?

Брийз изтри една сълза, стекла се по бузата й, и сведе глава.

— За подаръци. Докторите са ги създали, за да бъдат секс робини на негодниците, спонсориращи лабораториите. Продавали са ги на всеки задник, който има пари и е достатъчно извратен да чука животно, приличащо на човек. Направили са ги дребни, за да бъдат безпомощни и да не могат да се защитават.

— О, боже — кръвта се оттегли от лицето на Ели. — Моля те, кажи ми, че се шегуваш.

Брийз поклати глава.