Галапагос

„Това бяха най-славните, но и най-позорните дни, време на мъдрост, но и време на глупост, епоха на вяра и епоха на неверие, период на Светлина и период на Мрак, пролет на надеждата и зима на отчаянието — всичко беше пред нас, и пред нас нямаше нищо, всички бяхме се запътили право към Небесата, и същевременно вървяхме точно в противоположната посока“.

Чарлс Дикенс (1812–1870)

33.

Понякога си представям какво ли щеше да стане с човечеството, ако първите заселници на Санта Росалия бяха пътниците от първоначалния списък и екипажа на „Най-голямото пътешествие сред природата през двайсети век“: естествено, капитан фон Клайст, Хисако Хирогучи, Сълини Макинтош и Мери Хепбърн, но вместо момиченцата от племето канка-боно — моряците, офицерите, Жаклин Онасис, доктор Хенри Кисинджър, Рудолф Нуреев, Мик Джагър, Палома Пикасо, Уолтър Кронкайт, Боби Кинг, Робер Пепин (най-големият майстор готвач във Франция и — разбира се — Андрю Макинтош, Дзенджи Хирогучи и така нататък.

Островът, макар и трудно, можел да поеме изброените хора. Предполагам, че е щяло да има борби и пререкания, а дори и убийства при намаляването на запасите от храна и вода. Допускам, че някои от хората щели да си въобразят, че Природата (или нещо друго) би се зарадвала, ако те излязат победители. Но що се отнася до еволюцията, оцеляването им не би струвало и пукната пара, след като нямало да се размножат, а повечето жени от списъка били излезли от детеродна възраст и не си струвало да стават обект на борба.

Всъщност през първите тринайсет години на остров Санта Росалия, преди Акико да навлезе в пубертета, единствените способни да раждат жени били сляпата Сълини и Хисако Хирогучи, вече дала живот на дете, цялото покрито с козина, и още три жени, които били нормални. Вероятно всички те, дори против волята им, щели да бъдат оплодени от победителите. В крайна сметка обаче според мен нямало да бъде от особено значение кои мъже извършват оплождането — Мик Джагър, доктор Хенри Кисинджър, капитанът или стюардът. Човечеството пък щяло да стане горе-долу такова, каквото е сега.

В крайна сметка щели да оцелеят не най-кръвожадните борци, а най-способните риболовци. Такъв е механизмът, действащ на островите.

Имало живи мейнски омари, които се разминали на косъм от това да се провери издръжливостта им за оцеляване в Галапагоския архипелаг. Преди да бъде ограбен „Баиа де Дарвин“, в трюма му, в басейни с морска вода и достъп на въздух имало двеста омара.

Водите около Санта Росалия щели да бъдат достатъчно студени за тях, но вероятно и твърде дълбоки. Все пак за омарите може да се каже следното: те приличали на човешките същества по това, че ако им се наложело, ставали всеядни.

Когато остарял и достигнал преклонна възраст, капитан фон Клайст се сетил за тези омари. Колкото повече остарявал, толкова по-ясно си спомнял за минали събития. И веднъж след вечеря той се заел да забавлява Акико, косматата дъщеря на Хисако Хирогучи, с научнофантастична измислица, чието встъпление било, че мейнските омари стигнали до островите, че изминали милион години (както и сега), и омарите станали господстващ вид на планетата, построили градове, театри, болници, обществен транспорт и така нататък. В разказа му имало омари, които свирят на цигулка, откриват извършителите на убийства, занимават се с микрохирургия, членуват в читателски клубове и така нататък.

Поуката от историята била, че омарите постъпили точно както хората: оплескали всичко. А до един желаели да си бъдат обикновени омари, особено след като вече нямало човешки същества, които искат да ги сварят живи.

Това било единственото, от което омарите най-първо се оплаквали: че ги варят живи. А сега, понеже вече не искали да ги варят живи, трябвало да създават симфонични оркестри и така нататък. Носителят на главната идея в разказа на капитана бил ниско платеният втори свирач на френски рог от Омарбургския симфоничен оркестър, чиято съпруга току-що му била отнета от един професионален хокеист.

Когато капитанът съчинил тази история, той нямал представа, че навсякъде другаде човечеството е на ръба на изчезването, че останалите форми на живот срещали все по-малко и по-малко съпротива, ако били с тенденция да станат господстващи. Капитанът, както и останалите от Санта Росалия, никога нямало да научат за това. Пък и аз имам предвид само господството на големи форми на живот над други големи форми на живот. Истината е, че организмите, удържащи победа над планетата, винаги са били микроскопични. При всички срещи на Давидите с Голиатите нима е имало случай да е побеждавал някой Голиат?