Галапагос

Действителността се намесила. Изгрявало едно съвсем истинско слънце. Оказало се, че със слънцето има малък проблем. Цяла нощ капитанът си представял, че плават на запад, което означавало, че слънцето ще изгрее точно откъм кърмата. Въпросното слънце обаче, макар да било откъм кърмата, клоняло по-скоро към десния борд. Затова той завъртял кормилото наляво, докато слънцето заело желаното място. Големият мозък, виновен за коригираната от капитана грешка, му внушил убедително, че грешката е дребна и едва отскоро, и че е направена, понеже на зазоряване звездите избледнели. Големият мозък на капитана искал да спечели уважението на душата му не по-малко, отколкото самият той искал да бъде уважаван от пътниците. Мозъкът му си имал собствен живот, ала идвало времето, когато капитанът щял да поиска да го уволни, понеже го е заблуждавал.

Но до този миг все още имало пет дни.

Капитанът продължавал да вярва в това, когато отишъл да види как е „Уилард Флеминг“ и да помогне на Мери, както бил замислил, да преместят болния в сянката на стълбата между офицерските каюти. Не сложих звездичка пред името на Уилард Флеминг, тъй като всъщност подобно лице не съществува и следователно не може да умре.

Капитанът до такава степен нямал интерес към Мери Хепбърн като към човек, че дори не знаел фамилията й. Смятал, че се казва Каплан — това било името над джобчето на блузата от военната униформа, която сега *Уейт използвал за възглавница.

И *Уейт смятал, че фамилията й е Каплан, независимо, че Мери непрекъснато го поправяла. През нощта той й казал:

— Вие, евреите, сте борчески натури и оцелявате.

— И ти си от хората, които оцеляват, Уилард — казала му тя.

— Едно време и аз си мислех така, госпожо Каплан — въздъхнал той, — но сега вече не съм сигурен. Предполагам, че за всеки, който досега не е умрял, може да се каже, че оцелява.

— Стига, стига, нека поговорим за нещо приятно — прекъснала го тя. — Да поговорим за Балтра.

Но в момента притокът на кръв в мозъка на *Уейт сигурно е бил достатъчен, защото той продължил да следва линията на мисълта си. Усмихнал се горчиво и казал:

— Пълно е с хора, които се хвалят, че оцеляват като че това е кей знае какво. Единственият, който не го казва, е мъртвецът.

— Стига, стига — обадила се Мери.

Когато след изгрев-слънце капитанът се появил пред Мери и *Уейт, Мери току-що била дала съгласието си да се омъжи за *Уейт. Изморила се. Сякаш той цяла нощ я бил молил да му даде вода, и накрая тя склонила да му даде. Щом толкова настоявал да се сгодят, и от нея се искало само да се съгласи, то за момента тя била съгласна.

Мери обаче не очаквала, че някога, а още по-малко — незабавно — ще трябва да изпълни дадената клетва. Тя наистина харесала всичко, което *Уейт й разказал за себе си. През нощта той научил, че тя е любителка на ски бягането и откликнал възторжено, че се чувства най-добре, когато е на ски, заобиколен от чистия сняг, сред тишината на замръзналите езера и горите. *Уейт не се бил качвал на ски, но веднъж се оженил за вдовица на собственик на скиорска хижа в Белите планини, щата Ню Хампшир, и я разорил. Ухажвал я през пролетта, а я оставил бедна като църковна мишка преди зелените листа да придобият оранжев, жълт, червен и кафяв цвят.

Мери не се сгодила за човешко същество. Вместо годеник тя си намерила имитация.

Не че имало голямо значение за кого се е сгодила (както казал големият й мозък), понеже със сигурност бракосъчетанието не можело да стане, преди да са пристигнали в Балтра, а там „Уилард Флеминг“, (ако още бил жив) веднага щял да постъпи в интензивно отделение. Мери смятала, че ще има достатъчно време, за да се измъкне от уговорката.

Така че не й се сторило особено важно, когато *Уейт казал на капитана:

— Ще ти съобщя чудесна вест. Госпожа Каплан ще се ожени за мене. Аз съм най-щастливият човек на света.

Съдбата изиграла на Мери номер почти толкова бързо и логично, колкото и при моето обезглавяване в Малмьо.

— Имаш късмет — рекъл му фон Клайст. — Като капитан на този кораб, плаващ в международни води, аз имам законното право да ви оженя. Скъпи мои, събрали сме се тука, пред очите на Господ… — започнал той и две минути по-късно завършил бракосъчетанието на „Мери Каплан“ и „Уилард Флеминг“.

5.

Както казвал „Мандаракс“:

„Клетвите са просто думи, а думите са просто вятър.“

Самюъл Бътлър (1512–1680)

На Санта Росалия Мери Хепбърн щяла да запомни от „Мандаракс“ този цитат, заедно със стотици други. С течение на времето обаче тя започнала да възприема брака си с „Уилард Флеминг“ все по-сериозно, макар че вторият й съпруг починал с усмивка на лицето две минути след като капитанът ги провъзгласил за мъж и жена. Когато станала стара и прастара, сгърбена и беззъба, тя казала на косматата Акико: „Благодарна съм на Бога, че ми изпрати двама добри мъже.“ Имала предвид Рой и „Уилард Флеминг“. Това бил също начинът й да каже, че няма високо мнение за капитана, тогава стар и прастар, баща и дядо на всички млади островитяни, с изключение на Акико.