Галапагос

Що се отнася до богатството, което тя наистина щяла формално да наследи, понеже наистина се омъжила за него и останала вдовица: и най-големите детективи на света не биха успели да открият и частица от него. В общност подир общност *Уейт създавал представа за несъществуващ разсъдлив гражданин, чието богатство равномерно се увеличавало, макар планетата да обеднявала, и чиято неприкосновеност се гарантирала от властите на САЩ и Канада. Банковата му сметка в песос в Гуадалахара, Мексико, се била изпарила. Ако богатството му беше продължило да се увеличава със същите темпове, сега имуществото на *Джеймс Уейт би обхващало цялата Вселена: галактиките, черните дупки, кометите, астероидите облаци, метеорите и метеоритите на капитана, както и междузвездната материя от всякакъв вид. Наистина всичко.

Именно. А ако населението на Земята беше продължило да нараства с някогашното темпо, то щеше да надхвърли владенията на *Джеймс Уейт, което ще рече — всичко възможно.

Какви неосъществими мечти за разрастване са имали човешките същества толкова неотдавна, едва преди милион години!

3.

По една случайност *Уейт вече се бил размножил. Той не само изпратил онзи антикварен търговец в синия тунел към Отвъдния свят преди толкова много години, но и създал условията за раждането на наследник. Налага се да признаем, че по Дарвиновите стандарти *Уейт имал добър успех и като убиец, и като родоначалник.

Той станал родоначалник на шестнайсетгодишна възраст — половият разцвет на мъжкия индивид преди милион години.

Все още се намирал в град Мидланд, щата Охайо, и косял моравата на един баснословно богат търговец на автомобили и собственик на местни закусвални, на име Дуейн Хувър, който имал съпруга, но нямал деца. Господин Хувър бил по работа в Синсинати, а госпожа Хувър, която *Уейт изобщо не познавал, макар че многократно косил моравата, била в къщи. Живеела като отшелничка, понеже (както бил чувал *Уейт) имала проблеми с алкохола и лекарствата, предписвани й от нейния доктор, и големият й мозък просто правел прекалено много грешки, за да се показва пред хората.

По онова време *Уейт бил хубавец. Майка му и баща му също били хубави. Той произхождал от семейство на хора с хубава външност. И макар да било топло, *Уейт не си свалил ризата, защото се срамувал от белезите по тялото, останали от наказанията на различните му осиновители. По-късно, когато започнал да проституира на остров Манхатан, клиентите намирали тези белези, направени от запалени цигари, окачалки и токи на колани, много възбуждащи.

*Уейт не търсел сексуални преживявания. Той тъкмо бил решил да духне към Манхатан, и не желаел да даде никакво основание на полицията да го арестува. Полицията добре го познавала — често го разпитвала за поредни кражби с взлом и за какво ли не, въпреки че той всъщност не бил извършвал истински престъпления. Полицията обаче го държала под наблюдение. Често му казвали: „Рано или късно, синко, ще направиш някоя голяма грешка.“

Госпожа Хувър се появила на прага по оскъден бански костюм. Зад къщата имало басейн. Лицето й било съсипано като на пияница, зъбите — развалени, но фигурата й все още изглеждала красива. Тя попитала *Уейт не иска ли да влезе вътре, където имало климатична инсталация, и да се разхлади с чаша леден чай или лимонада.

В следващия миг *Уейт осъзнал, че участва в полов акт. Жената повтаряла, че двамата са от един дол дренки, защото са самотни. Целувала белезите по тялото му и така нататък.

Госпожа Хувър заченала и девет месеца, по-късно родила син, който господин Хувър сметнал за свой. Момчето било хубаво и когато пораснало, станало добър и много музикален танцьор, също като *Уейт.

След като се преместил в Манхатан, *Уейт чул за раждането на бебето, но не сметнал, че може да го приеме като роднина. Години наред не се сещал за него. После изведнъж, без всякаква причина неговият голям мозък му казал, че някъде на света живее млад мъж, който нямало да съществува, ако не бил *Уейт. От тази мисъл го полазвали тръпки. Произшествието било твърде дребно, за да има такъв сериозен резултат.

И нима тогава му е трябвал син? Това било последното нещо, което би му хрумнало.

* * *

Между другото мъжките индивиди днес достигат полов разцвет на около шестгодишна възраст. Когато едно шестгодишно момче попадне на разголена женска, нищо не може да му попречи да участва в полов акт.

Жал ми е за тези момчета, понеже си спомням какъв бях аз на шестнайсетгодишна възраст. Възбудата, която изпитвах, беше ужасна. И тогава, както и сега, оргазмът не носеше облекчение. Нали се сещате какво се случва подир десет минути? И нищо не можеше да помогне, освен нов оргазъм. А имах и домашни за писане!

4.