Галапагос

— А тя беше толкова весела — споделил учудването си той. — Изглежда не обръщаше никакво внимание на тази ужасна подутина!

— Ти казваш много често, че канка-боните не са като нас — напомнила му Мери. Мислят примитивно. Опитват се да извлекат изгода от всяко положение. Ясно им е, че и бездруго не могат да проумеят или променят нищо, затова приемат живота такъв, какъвто е.

„Мандаракс“ се намирал при Мери, в леглото. Тя и косматата Акико, тогава десетгодишна, били единствените, които все още смятали машинката за забавна. Ако не били те двете, капитанът, Сълини или Хисако, които приемали като подигравка безполезните съвети на компютъра и досадните му усилия да проявява чувство за хумор, отдавна щели да го запокитят в океана.

Всъщност капитанът се чувствал лично обиден от „Мандаракс“, след като „Мандаракс“ им представил стихотворението за посмешището, което било капитан на „Гърмящия транспарант“.

Благодарение на компютъра сега Мери можела да направи коментар за предполагаемото невежество на жената канка-боно, която, независимо от тумора в корема й, била толкова щастлива:

„Най-щастливо живеят невежите, докато не узнаят скърбите и радостта.“

Софокъл (496–406 пр.н.е.)

Мери си играела с капитана по начин, който аз, мъж и бивш събрат на капитана, бих могъл да определя само като изпълнен със злорадство. Ако приживе бях жена, може би щях да мисля другояче. Ако бях жена, може би щях да ликувам заради тайното, присмехулно отношение на Мери Хепбърн спрямо ограничената роля, която имали някога мъжете при размножаването, и която имат и до днес. В това не е настъпила промяна. Мъжете са все същите големи дръвници, на които се разчита да изцъркват сперма, когато му дойде времето.

Тайното, присмехулно отношение на Мери обаче щяло да се превърне в открито недоброжелателство. След като се родил Камикадзе и капитанът узнал, че му е син, той със заекване поставил въпроса, че е трябвало да се вземе и неговото мнение. А Мери отговорила:

— Нали не ти се наложи да носиш това дете девет месеца, а после да изтърпиш, докато си пробие път между краката ти? Не можеш да го кърмиш, дори да ти се иска, макар че се съмнявам да ти се иска. И никой не очаква да помагаш в отглеждането му. Всъщност всички се надяваме, че няма да имаш нищо общо с него!

— Дори така да е… — опитал се да протестира той.

— Боже Господи! — възкликнала Мери. — Ако можехме да направим бебе с плюнката на морска игуана, мислиш ли, че нямаше да го предпочетем, вместо да безпокоим Ваше величество?

12.

След като Мери казала това на капитана, нямало начин предишните им отношения да бъдат запазени. Преди милион години големите мозъци много теоретизирали как да запазят човешките двойки от разпадане, така че имало поне един начин Мери да поживее още малко с капитана, стига наистина да го желаела. Можела да му каже, че канка-боните са имали сношения с морските лъвове и косматите тюлени. И той щял да повярва не само понеже нямал високо мнение за женския морал, но и защото дори не подозирал, че става дума за изкуствено осеменяване. Нямало да си помисли, че това е възможно, макар че процедурата се оказала проста като фасул. Както казвал „Мандаракс“:

„Тук има нещо, дето стената не обича“.

Робърт Фрост (1874–1963)

Към което аз ще добавя:

„Да, но има и нещо, което обожава мукозната мембрана“.

Лиън Троцки Траут (1946–1001986)

С една лъжа Мери можела да спаси отношенията им, макар че щяло да се наложи да обясни откъде са се взели сините очи на Камикадзе. Между другото днес всеки двайсети човек има сините очи на капитана и златистата му къдрава коса. Понякога аз се шегувам с такива индивиди, като казвам: „Guten morgen, Herr von Kleist“?4 или „Wie geht’s es Ihnen, Fräulein von Kleist“?5 Горе-долу толкова знам на немски.

За днешно време това е повече от достатъчно.

Трябвало ли е Мери Хепбърн да спаси отношенията им с лъжа? И след толкова много време въпросът остава неясен. Тя и капитанът съвсем не били идеална двойка. Наложило се да съжителстват, след като Сълини и Хисако се отделили, за да отглеждат Акико, а жените канка-боно се преместили край далечната страна на кратера, запазвайки чисти своите вярвания и нрави.

Между другото един от обичаите на канка-боните бил да крият имената си от всеки, който не е канка-боно. Аз обаче бях посветен в техните тайни, както бях посветен и в тайните на останалите, затова не виждам нищо лошо да разкрия сега, че първата жена, родила дете от капитана, се казвала Синка, втората — Лор, третата — Лира, четвъртата — Дърно, петата — Нано, а шестата — Кийл.