Читаем Ген полностью

Тръгнаха си от игрището поотделно, с няколко минути разлика. Брадли тръгна пръв и я изчака в колата си на паркинга. Гледаше я как върви към него. Беше със сандали, къса пола и дантелено потниче, което приличаше повече на бельо за специални случаи. Но напоследък всички момичета се обличаха така. Голямата чанта подскачаше на хълбока й в ритъма на стъпките й. Запали цигара и се качи в колата си. Караше черен мустанг. Извърна се и му махна.

Той запали двигателя, излезе от паркинга и момичето потегли след него.

„Недей да очакваш много“, каза си. Но факт беше, че фантазията му вече работеше на пълни обороти.

<p>19.</p>

Мерили Хънтър, педантичната завеждаща на генетичните лаборатории в болница „Лонг Бийч Мемориъл“, обичаше да слуша собствения си глас. Марти Робъртс полагаше максимални усилия да демонстрира интерес към монолога й, Мерили имаше типичното поведение на стара мома или на библиотекарка във филм от четирийсетте години на миналия век. Умираше си да хваща персонала в грешка. Беше се обадила на Марти да дойде моментално.

— Поправи ме, ако греша — тъкмо казваше Мерили Хънтър. — Дъщерята на господин Уелър си прави тест за бащинство, като използва посмъртно взети тъканни проби от бащата, и тестът показва, че двамата нямат обща ДНК. Въпреки това вдовицата настоява, че Уелър е бащата, и иска допълнителни изследвания. Ти й предоставяш проби от кръвта, далака, черния дроб, бъбреците и тестисите, макар че всичките са били компрометирани от обработката на тялото в погребалния дом. Очевидно се търси химера.

— Да. Или грешка в първоначалния тест — каза Марти. — Не знаем къде дъщерята е занесла кръвта за изследване.

— Тестовете за бащинство имат висок процент на грешка. Особено когато се правят в частни лаборатории, които набират клиентите си по интернет. Моята лаборатория не прави такива грешки. Ще изследваме всички взети тъкани, Марти… веднага щом ти осигуриш клетки от устната кухина на дъщерята.

— Добре де, ясно. — Съвсем беше забравил за това. Трябваха им клетки от бузата на дъщерята, за да сравнят ДНК-то. — Тя може и да не се съгласи.

— В такъв случай — каза Мерили — ще изследваме сина и другата дъщеря. Но много добре знаеш, че тези тъканни тестове изискват време. Седмици.

— Естествено.

Мерили отвори пациентския картон на Уелър, върху който имаше печат „ПОЧИНАЛ“.

— Междувременно изникват някои въпроси за първоначалната ви аутопсия.

Марти рязко вдигна глава.

— Какво има?

— Тук пише, че си направил тест за токсични вещества, който е излязъл отрицателен.

— Пускаме такъв тест за всяка смърт при автомобилна катастрофа.

— Хмм — изсумтя Хънтър и сви устни. — Работата е там, че ние повторихме теста за токсични вещества в нашата лаборатория. И резултатът не беше отрицателен.

— Така ли? — каза той, с надеждата, че говори що-годе спокойно, макар че изобщо не се чувстваше така и не разбираше какво става.

— Трудно е да се направи такъв тест след вливането на консервиращите течности в тялото преди погребението, но ние имаме известен опит с такива случаи. И установихме, че покойният господин Уелър има повишени вътреклетъчни нива на калций и магнезий…

„О, Боже“, помисли си Марти.

— … както и значително чернодробно повишение на етанолдехидрогеназата, което говори за високи алкохолни нива кръвта по време на злополуката…

Марти изпъшка вътрешно. Кой беше направил първия тест за токсични вещества? Беше ли го направил изобщо проклетият Раза? Или само беше казал, че го е направил?

— …и накрая — каза Мерили, — открихме следи от етакринова киселина.

— Етакринова киселина? — Марти озадачено клатеше глава. — Това пък изобщо не се връзва. Етакриновата киселина е орален диуретик.

— Правилно.

— Този човек беше на четиридесет и шест години. Нараняванията му бяха тежки, но въпреки това беше във фантастична физическа форма — като човек, който се занимавас бодибилдинг или нещо от този род. Всъщност в бодибилдинга се вземат подобни лекарства. Сигурно е пиел диуретик и затова сте засекли следи от киселината.

— Ти приемаш, че го е пиел съзнателно — каза Хънтър — Възможно е да не е знаел, че го приема.

— Мислиш, че някой го е убил? Тя сви рамене.

— Токсичните реакции включват шок, хипотензия и кома. Може това да е допринесло за смъртта му.

— Не виждам как може да се докаже такова нещо.

— Ти си направил аутопсията — напомни му тя, преглеждаше картона.

— Така е. Нараняванията му бяха масивни. Тежка травма на лицето и гърдите, перикардиална руптура, фрактура на таза и фемура. Въздушната възглавница не се е задействала.

— Колата е проверена, предполагам? Марти въздъхна.

— Питай ченгетата. Не е моя работа.

— Би трябвало да са я проверили.

— Виж — каза Марти, — в катастрофата не е участвала друга кола. Имало е свидетели. Шофьорът не е бил пиян и не е бил в кома. Забил се е челно в магистрален надлез със сто и петдесет километра в час. Нищо чудно, че преди това е изключил въздушната възглавница.

— Но не сте проверили, Марти.

— Да. Нямаше причина да проверяваме. Тестът за токсични вещества беше отрицателен, електролитите му бяха в норма, като се имат предвид травмите и времето на смъртта.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Пепел и пыль
Пепел и пыль

Неизвестно, существуют ли небеса. Неизвестно, существует ли ад. Наверняка можно сказать лишь одно: после смерти человек попадает в Междумирье, где царствуют пепел и пыль, а у каждого предмета, мысли или чувства из нашей реальности есть свое отражение. Здесь ползают мыслеобразы, парят демоны внезапной смерти, обитает множество жутких существ, которым невозможно подобрать название, а зло стремится завладеть умершими и легко может проникнуть в мир живых, откликнувшись на чужую ненависть. Этот мир существует по своим законам, и лишь проводники, живущие в обеих реальностях, могут помочь душам уйти в иное пространство, вознестись в столбе ослепительного света. Здесь стоит крест, и на нем висит распятый монах, пронзенный терновником и обреченный на вечные муки. Монах узнал тайну действительности, а потому должен был умереть, но успел оставить завещание своему другу-проводнику, которому теперь придется узнать, как на самом деле устроено Междумирье и что находится за его пределами, ведь от этого зависят судьбы живых и мертвых.

Ярослав Гжендович

Триллер