Ген

— Както знаеш, миналата седмица съпругата ти отказа да се подложи на генетично тестване. И ние издействахме съдебна заповед. Която получихме вчера.

— Да…

— Когато съобщихме на съпругата ти за това развитие на нещата, тя предпочете да избяга, вместо да се съгласи на тестване.

— Какво имаш предвид?

— Няма я. Напуснала е града. Никой не знае къде е.

— А децата?

— Зарязала ги е.

— Добре де, кой се грижи за тях тогава?

— Домашната помощница. Ти не говориш ли всеки ден с децата си по телефона?

— Обикновено да, но тази седмица ми се струпа много в работата…

— Кога си говорил за последен път с тях? — Не знам, преди три дни май.

— Най-добре тръгвай веднага за там — каза Синдлър. — Искаше попечителство над децата и шансът да го получиш е огромен. Гледай да покажеш за пред съда някаква родителска отговорност все пак.

И му затвори. Май беше вбесен.

Рик Диел се отпусна на колене, погледна Лиза и каза:

— Трябва да тръгвам.

— Добре. Още веднъж извинявай. До скоро.

28.

Гаранцията беше определена на половин милион долара. Адвокатът на Брад Гордън я плати. Брад знаеше, че парите са вуйчо му, но важното беше, че вече можеше да си ходи. На излизане от съдебната зала онова странно хлапе с якето на „Доджърс“ се приближи до него и каза:

— Трябва да поговорим.

— За какво?

— Натопили са ви. И знам точно как е станало.

— Сериозно?

— Да. Трябва да поговорим.

Хлапето беше запазило стая за разпити в друга част на съдебната палата. Бяха само двамата. Младежът затвори вратата, отвори лаптопа си и махна на Брад да седне. Обърна лаптопа така, че Брад да вижда екрана.

— Някой си е осигурил достъп до телефонните ви разговори.

— Откъде знаеш?

— Имам свой човек в мобилния оператор.

— И?

— Интересували са се от телефонните ви разговори в извънработно време. — Защо?

— Както сигурно знаете, телефонът ви използва GPS технология. Това означава, че местоположението ви се записва всеки път, когато говорите по мобилния си. — Натисна някакъв клавиш. — Обработихме местата, от които сте се обаждали за период от трийсет дни, и се получи това. — Картата показваше червени точки из целия град, но в една определена част от Уествю бяха най-нагъсто. Хлапето увеличи въпросния участък. — Това е футболното игрище.

— Значи са знаели, че ходя там, това ли ми казващ?

— Да. Във вторник и четвъртък. Преди две седмици някой е знаел това.

— Значи наистина е било постановка — каза Брад.

— Точно това се опитвам да ви кажа, да.

— Ами момичето?

— Работим върху нея. Не е обикновена тийнейджърка във всеки случай. Смятаме, че е филипинка. Има я в нета, мастурбирала е за пари пред уебкамера. Както и да е, важното в нашия случай са несъответствията във версията й. Ако погледнем записите от охранителната камера в хотела… — той натисна друго копче, — се вижда как мацката се обръща с гръб към камерата, докато чака асансьора, отваря чантата си и вдига ръка към лицето си. Според нас си слага капки или някакво предизвикващо сълзене вещество в очите. Когато влиза в асансьора, вече видимо плаче. Забележете обаче — уж е жертва на изнасилване, плаче в асансьора и явно е силно разстроена, но не отива на рецепцията да съобщи за изнасилването. Човек започва да се пита защо.

— Хм. — Брад беше присвил очи.

— Вместо това прекосява фоайето и отива при колата си. Камерата на паркинга показва, че се е отдалечила от хотела в пет часа и седемнайсет минути следобед. В зависимост от трафика пътят с кола от хотела до болницата е между единайсет и седемнайсет минути. Тя обаче се появява в болницата чак в шест и пет. Четиридесет и пет минути след като е напуснала хотела. Какво е правила през това време?

— Наранявала се е?

— Не. Няколко експерти прегледаха снимките от болницата, а и сестрата, която я е прегледала, има голям опит в травматологията. Снимките са съвсем ясни. Според нас се е срещнала със съучастник, който й е нанесъл необходиме контузии.

— Тоест някакъв мъж, който…

— Да.

— Не трябва ли да има негово ДНК по нея?

— Бил е с презерватив. — Значи в постановката са участвали поне двама души.

— Според нас е бил цял екип — каза хлапето. — Натопили много професионално. Кой би имал интерес да ви направи такова нещо?

Брад беше мислил върху това в ареста. И знаеше, че има само един отговор.

— Рик. Шефът ми. Иска да ме уволни още откакто постъпих на работа.

— А вие сте се опитвали да свалите неговото момиче…

— Да съм се опитвал ли? Че аз отдавна я свалих.

— И сега сте отстранен от работа, ще минат най-малко девет месеца до началото на процеса и ви чакат десет до двайсет години затвор, ако загубите. Супер. — Хлапето затвори лаптопа си и стана.

— И какво ще стане сега?

— Ще работим върху момичето. Ако се доберем до уличаващи факти от миналото й, може би нейни записи, излъчвани по интернет, може би ще успеем да убедим областния прокурор да свали обвинението. Но ако се стигне до процес, шансовете не са във ваша полза.

— Шибаният Рик.

— Мда. Ще имаш да му връщаш, приятел. — Хлапето тръгна към вратата. — И си направи една услуга, става ли? Стой Далеч от онова футболно игрище.

Из рубриката „Седмични новини“ на сп. „Сайънс“: