Ген

— Рик, знаеш какво се изисква при кандидатстване за първа фаза. Цял тон документация — обработени резултати от изследвания и куп формуляри. И това е само началото. Ще трябва да съставим и план за…

Рик махна нетърпеливо с ръка.

— Знам. Казвам само да го обявим.

— Тоест да обявим нещо, което не правим?

— Не, да обявим, че ще го направим.

— Нали и аз това казвам. Ще ни трябват месеци подготовка само за да подадем документите за кандидатстване.

— Репортерите това не ги интересува. Ще им кажем, че „Биоджен Рисърч“ от Уествю Вилидж има готовност да започне тестване от първа фаза и е на път да подаде молба за одобрение пред Агенцията по храните и лекарствата.

— За гена на зрелостта…

— Да. Който се вкарва в организма с помощта на ретровирусен вектор.

— И какво ще обявим, че прави генът на зрелостта? — попита Джош.

— Не знам. Например… че премахва наркотичната завимост.

Джош изстина.

— Това пък защо?

— Ами, звучи логично, не мислиш ли? — каза Рик Диел. — Генът на зрелостта обуславя балансирано и зряло поведение, което по дефиниция е несъвместимо с наркотичната зависимост.

— Предполагам, че…

— Предполагаш? — Диел изсумтя. — Покажи малко ентусиазъм, Джош. Идеята е страхотна, казвам ти. Какво е нивото на рецидив при съвременните програми за лечение на зависимостта? Осемдесет процента? Деветдесет процента? Сто процента? Повечето програми нямат дълготраен ефект при огромна част от пациентите си. Това е факт. Колко зависими има в тази страна? За Бога, само в затворите има повече от един милион. А колко са на улицата? Двайсет милиона? Трийсет милиона?

Джош започваше да се поти.

— Това прави, колко, осем или десет процента от населението.

— Сигурно е толкова. Бас държа, че десет процента от американското население са пристрастени към наркотиците, като включвам и алкохола. Като нищо са десет процента. Което изстрелва гена на зрелостта към върха на продуктова-та класация!

Джош мълчеше.

— Какво ще кажеш, Джош?

— Ами, предполагам, че идеята е добра…

— Не би ми подложил крак, нали, Джош?

— Не. Разбира се, че не.

— Не би крил информация от мен. Не би действал зад гърба ми?

— Не — каза той. — Откъде ти хрумна?

— Майка ти се обади днес — каза Диел. „По дяволите“!

— Много се гордее с онова, което си направил, и не разбира защо не съм те повишил.

Джош се отпусна в стола си. Кожата му лепнеше от студена пот.

— И какво смяташ да правиш?

Рик Диел се усмихна.

— Ще те повиша, разбира се. Водиш ли си бележки за приложените дози?

30.

В една конферентна зала със стъклени стени на Мадисьн Авеню маркетинговата фирма „Уотсън и Неме“ работеше върху името на нов продукт. Залата беше претъпкана с млади хора под и над двайсет години, всичките облечени небрежно, сякаш бяха дошли на рок концерт, а не на суха лекция изнасяна от преподавател, който стоеше зад катедра, носеше папийонка и говореше за ген, наречен A58799-6B. В момента лекторът им показваше графики на ензимното действие — криволичещи черни линии на бял фон. Хлапетата скучаеха, пльоснати по столовете, и разцъкваха игрички на мобилните си телефони. Само малцина се опитваха да вникнат в думите на лектора.

Седнал в дъното на залата, ръководителят на екипа, психологът Пол Гоуд, завъртя пръст във въздуха — знак, че професорът трябва да се ориентира към приключване. Папийон-ката, изглежда, се изненада, но въпреки това гладко премина към заключителните думи.

— И за да обобщим — каза той, — нека повторим, че нашият екип в Колумбийския университет изолира ген, който обуславя социална хармония и колективен дух. Постига това, като активира префронталния кортекс на мозъка, участък, който има отношение към вярата и доверието. Демонстрирахме действието на този ген, като представихме на участниците в експеримента набор от конвенционални и споря идеи. Спорните идеи предизвикват ясно различима префронтална сигнатура, а конвенционалните предизвикват дифузно активиране — бихме могли да го наречем топло сияние. Онези от участниците, които притежават гена, показаха видимо предпочитание към конвенционалното мислене и познатите идеи. Показаха също и предпочитание към груповото мислене във всичките му форми. Те обичат да гледат телевизия. Харесват Уикипедия. Обичат да ходят на коктейли. Обичат да разговарят за дребни неща. Предпочитат да са в добри отношения с околните. Нашият ген е важен фактор за социалната стабилност и цивилизованост. И понеже той е генът, обуславящ конвенционалната мъдрост, ние го наричаме ген на конвенционалността.

Публиката седеше и мълчеше. Зашеметена. Накрая един се обади:

— Как го наричате?

— Ген на конвенционалността.

— Боже, това е направо ужасно!

— Истинско самоубийство.

— Направо забрави.

— Или — побърза да добави лекторът, — цивилизоващ ген. Стонове в залата.

— Цивилизоващ ген? Та това е дори по-лошо. По-лошо!

— Ужасно.

— Отврат!

— Иде ми да скоча през прозореца! Преподавателят изглеждаше сащисан.

— Какво не му е наред на името? Цивилизацията е хубаво нещо, нали така?