Ген

— Разбира се — каза ръководителят на екипа и тръгна към катедрата. — Само че на никой в тази страна няма да му хареса идеята, че има нужда да се цивилизова или да се приобщава към каквото и да било. Точно обратното — всички ние сме крайни индивидуалисти. Всички сме, бунтари. Мразим статуквото. Отстояваме своята истина, борим се за нея, правим каквото си искаме. Стадо от независими умове, както го нарече някой. Никой не иска да се чувства конформист, всички искат да се имат за бунтари. Никой няма да признае, че иска не друго, а да се впише в цялостната картинка.

— Да, но в действителност всички точно това искат, да се впишат — възрази лекторът. — Е, почти всички. Близо деветдесет и два процента от хората имат гена на конвенционионалната мъдрост. Истинските бунтари го нямат и те са…

— Спрете — каза ръководителят на екипа и вдигна ръка. — Просто спрете. Искате генът ви да бъде високо ценен. Това означава, че този ваш ген трябва да създава нещо, което хората искат да имат — нещо вълнуващо и желано. Конвенционалната мъдрост не е нито вълнуваща, нито желана. Тя е скучна. Тя е препечена филийка с масло и сладко от грозде. Това се опитват да ви кажат младежите от групата. — Посочи един стол. — Може би ще е по-добре да седнете, сър.

Гоуд се обърна към групата младежи, които изглеждаха малко по-съсредоточени отпреди.

— Така. Телефоните да се приберат. Слушам ви.

— Какво ще кажете за „умния ген“? — каза някой.

— Звучи добре, но не е точно.

— Простоватият ген.

— Добра посока…

— Социалният ген.

— Прекалено е.

— Социализиращ ген.

— Звучи терапевтично.

— Генът на мъдростта. Мъдрият ген.

— Мъдрият ген. Добре, много добре.

— Здравомислещият ген.

— Твърде маоистко. Или будистко. Хайде, народе, събудете се!

— Купонджийски ген.

— Ген на забавлението.

— Хипарски ген.

— Щастлив ген.

— Ген на стремежите.

Гоуд се мръщеше. След малко пак вдигна ръка и каза:

— Сменете посоката. Върнете назад. Към началото. Премислете. Какъв е проблемът ни? Този ген всъщност е точно това — ген на конвенционалната мъдрост, но ние искаме да го наречем другояче. Така. Какво е хубавото на конвенционалната мъдрост? Какво постига човек, като прегърне конвенционалната мъдрост? Бързо, давайте.

— Чувство за принадлежност.

— Сливаш се с тълпата.

— Мислиш като всички останали.

— Намалява триенето.

— Вписваш се.

— Означава, че четеш „Таймс“.

— Никой не те гледа странно.

— Прави живота ти по-лесен.

— Избягваш споровете.

— Не рискуваш нищо, когато си изказваш мнението.

— Всички са съгласни с теб.

— Ти си добър човек.

— Чувстваш се добър.

— Създава чувство за удобство. Гоуд щракна с пръсти и посочи.

— Браво. Конвенционалното мислене ни създава усещане за удобство… Да! Без изненади, без стрес. В широкия свят всичко непрекъснато се променя, всяка минута. Този свят не е удобно място за живеене. А всички искат да се чувстват удобно, уютно, нали така? Старите ни разтъпкани обувки, старият развлечен пуловер за вкъщи, любимото ни кресло…

— Удобният ген?

— Уютният ген.

— Ген на удобството. Генът на удобството.

— Плюшеният ген. Топлият плюшен ген?

— Щастливият ген.

— Дружелюбният ген? Приятният ген?

— Утешителният ген. Ген на утехата.

— Спокойният ген. Генът балсам за душата.

Това продължи още известно време, докато на бялата дъска не бяха записани девет варианта. Последва ожесточен спор кои имена да бъдат изтрити, макар че това щеше да се реши след тест върху фокус-групи. Накрая всички се съгласиха, че генът на удобството е най-вероятният победител.

— Нека го тестваме на терен — каза Гоуд. — Сър? Кажете ни — как стои този ген от гледна точка на пазара?

Твърде рано било да се каже, обясни лекторът. Изолирали били гена, но още не бил уточнен пълният набор заболявания, свързани с него. Но понеже огромният процент хора по целия свят били носители на гена, то вероятно много хора страдали от генетични аномалии, обусловени от гена на удобството. Например хора, обзети от прекомерно желание да са част от мнозинството — това можело да се окаже генетична аномалия. Както и други, които се чувствали потиснати, когато са сами — това било пък друго разстройство. Хора, които ходели на протестни шествия, на спортни прояви, които се стремят към ситуации, които да ги поставят сред множество техни съмишленици — също било потенциално генетично разстройство. Други пък, които се чувствали длъжни да се съгласят със събеседника си, без значение какво казва той-ето още една аномалия. А какво да кажем за хората, които се боят да мислят самостоятелно? Страх от независимост?

— Нека си го кажем, това се отнася за много хора — завърши лекторът. — Никой не иска да мисли самостоятелно, ако има друг начин.

— Казвате, че начините на поведение, които изредихте, ще се смятат за патологични? — попита някой.

— Всяко натрапчиво поведение е патологично — отговори лекторът.

— Дори когато води до нещо добро? Като протестните шествия?