Читаем Ген полностью

— Нашата позиция е следната — каза лекторът. — Смятаме, че сме на крачка от идентифицирането на набор от болестни състояния, свързани със способността за социализиране. Тези генетични аномалии, свързани с гена на удобството, още не са окончателно установени, но Колумбийският университет е подал заявка за патент върху самия ген, което означава, че с окончателното доказване на свързаните с него разстройства стойността на гена ще расте пропорционално.

Гоуд се изкашля.

— Сгрешили сме. Всички тези заболявания са разстройства способността за социализиране. Не можем да наречем гена другояче освен „социализиращ“. Така и стана.

Из „Бизнес Онлайн“:

УЧЕНИ ОТКРИВАТ ГЕН НА СОЦИАЛИЗИРАНЕТО

По наследство ли се предава стремежът ни да се социализираме? Учени от Лаборатории Моркоум в Колумбийския университет вярват, че това е така. Те съобщиха, че са открили ген, който регулира способността за социализиране, и че са подали заявка за патент върху гена…

Редакторски коментар от „Ню Йорк Таймс“:

„СОЦИАЛИЗИРАЩ ГЕН“? КОГА ЩЕ СПРАТ ТЕЗИ БЕЗСМИСЛИЦИ?

Учени от Колумбийския университет твърдят, че са открили социализиращ ген. Кое е следващото? Ген на срамежливостта? Ген на отшелничеството? Монашески ген? Какво ще кажете за ген „я ми се разкарайте от главата“?

Истината е, че учените се възползват от неосведомеността на широката общественост за това как всъщност работят гените. Нито една поведенческа черта не се контролира само от един ген. За жалост хората не знаят това. Мислят си, щом има ген за цвета на очите, за ръста и за къдравата коса, защо да няма и ген за социализирането? Генетиците прикриват истината. Всички те са в бордовете на една или друга частна компания и се надпреварват кой да идентифицира повече гени, които да патентоват за собствена финансова изгода.

Ще спре ли някога това? Явно не.

Из онлайн изданието на „Грист“:

ИСКАТЕ СОЦИАЛНИ КОНТАКТИ? ТОВА ВЕЧЕ Е ПАТЕНТОВАНО

Изследователският отдел на Колумбийския университет е кандидатствал за патент върху ген, който контролирал способността социализиране. Означава ли това, че един ден всички, които взимат антидепресанти, медикаменти при дефицит на вниманието или при тревожност, ще трябва да плащат такса за авторско право на Колумбийския? Говори се, че фармацевтични гиганти в Швейцария наддават като луди за лиценз над гена.

<p>31.</p>

Изслушването на ревизионната биотехнологична комисисия в Националния здравен институт в Бетезда беше замислено така, че да създава атмосфера на колегиалност и спокойствие. Всички седяха на дълга маса в съвещателната зала на третия етаж на централната сграда, в разположението и мебелировката нямаше нищо особено, по стените бяха разлепени съобщения за предстоящи семинари, старата кафеварка гъргореше в ъгъла. Кафето тук имаше лоша слава и никой не пиеше от него.

За тази среща шестимата учени от ревизионната комисия се бяха облекли малко по-официално от обикновено. Повечето бяха със сака; един дори си беше сложил вратовръзка. Но иначе седяха отпуснати и спокойни, докато разговаряха със своя провинил се колега — д-р Роналд Марш, четиридесет и една годишен, който седеше на същата маса.

— И как точно почина това дванайсетгодишно момиче?

Доктор Марш беше преподавател по медицина в Тексаския университет в Остин.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Пепел и пыль
Пепел и пыль

Неизвестно, существуют ли небеса. Неизвестно, существует ли ад. Наверняка можно сказать лишь одно: после смерти человек попадает в Междумирье, где царствуют пепел и пыль, а у каждого предмета, мысли или чувства из нашей реальности есть свое отражение. Здесь ползают мыслеобразы, парят демоны внезапной смерти, обитает множество жутких существ, которым невозможно подобрать название, а зло стремится завладеть умершими и легко может проникнуть в мир живых, откликнувшись на чужую ненависть. Этот мир существует по своим законам, и лишь проводники, живущие в обеих реальностях, могут помочь душам уйти в иное пространство, вознестись в столбе ослепительного света. Здесь стоит крест, и на нем висит распятый монах, пронзенный терновником и обреченный на вечные муки. Монах узнал тайну действительности, а потому должен был умереть, но успел оставить завещание своему другу-проводнику, которому теперь придется узнать, как на самом деле устроено Междумирье и что находится за его пределами, ведь от этого зависят судьбы живых и мертвых.

Ярослав Гжендович

Триллер