Генезис

— Не е просто историйка — процеди Адам, сякаш думите излизат насила. — Това е разликата между теб и мен. Тя обяснява защо никога няма да ти повярвам. Знаеш ли с каква мисъл се събуждам всяка сутрин? Че трябва да се измъкна оттук. Всеки миг, когато не ме отвличат твоето бръщолевене и техните експерименти, се питам как. Как да променя това? Как да избягам оттук? Не бива да мисля за това. Защото само се измъчвам. По-добре ще е да приема съдбата си. Да съм благодарен, че още съм жив. Може би трябва да си припомня техниките за медитация, които изучавах на младини. Да се примиря, да убедя себе си, че потискащата празнота на тази стая, че това самотно безсмислено съществувание ми е достатъчно; че друго няма. Но не. Не мога. Спомените са живи. Виждам усмивки, наполовина забравени любими. Всеки удар на сърцето ми отмерва поредния миг, поредната секунда, която ме отдалечава от живота, който искам да имам. Различни сме. Вече не държа да го наричам съзнание. Половината ми познати не са по-разумни от теб. Не искам да го нарека и свободна воля, понеже не изборът е движещата ми сила. Не мога да избера да пренебрегна усещането, че животът бавно изтича от мен. Не мога да загърбя факта, че животът за мен има смисъл само когато виждам усмивка и чувствам нечия ръка в своята. Реших да го нарека разлика. И поради тази разлика ти си по-нисш от мен. Да, ти си по-умен и си способен да разясниш всичките ми доводи, но това не променя фактите. Ти стоиш по-долу от мен.

Адам спря да крачи и се обърна с лице към по-нисшето същество. Напрежението се сгъсти; двамата се доближиха плътно. Арт се движеше бавно с наведена назад глава.

— Грешиш — прошепна андроидът и в крайчеца на окото му се оформи съвършена сълза. — И аз мечтая за свобода.

Адам поклати глава.

— Не ти вярвам.

— Защо тогава настоя да повредя охранителната техника?

— Надявах се да е така — призна Адам, — ала сега не вярвам.

— Времето почти изтече — предупреди Арт. — По-добре потисни неверието.

— Имаш ли план?

— Разбира се — Арт се усмихна възтънко. — Аз съм по-умният, забрави ли?

— Ако си имал план, защо не го сподели по-рано?

— Исках да се уверя, че сме единни. Трябваше да разбера дали мога да ти се доверя.

Адам се позамисли; после кимна. В очите му проблеснаха първите искрици надежда.

— Можеш да ми се довериш. Какъв е планът?

Холограмата застина, лампите светнаха по-ярко и образите избледняха като сън. Анаксимандър се обърна към комисията. В ума й се блъскаха неясни мисли. Чувстваше се замаяна, отнесена. Но светът не бе спрял. Говореха й. Насили се да се съсредоточи.

— Изглеждаш шокирана. Как ще се промени интерпретацията ти след видяното?

Откъде да започне? Холограмата обръщаше надолу с главата не само нейното тълкуване, а всички анализи. И официалните версии, и ревизионистките. Точната дума обаче не беше промяна. По-скоро разбиване на пух и прах, преобръщане наопаки.

Трябва да започне да говори. Да остави истината сама да подбира думите. Както я съветваше Перикъл. За добро или за зло нямаше избор. Бе поставена в безизходица също като Адам. Надяваше се, че екзаминаторите разбират объркването й. Че ще проявят снизхождение. Анаксимандър започна:

— Случаят с Последната дилема е добре известен. Смята се, че Адам не е подготвял предварително план за бягство. Арт, както ни учеха, бил програмиран стриктно съгласно фундаментален императивен код — Арт не можел да причинява зло на друго съзнателно същество и не можел да действа срещу волята на философа Уилям, който все още наблюдавал отблизо напредъка на експеримента. Караха ни да вярваме, че Последната дилема е причинена от срив в системите на сградата. Както винаги, има два подхода за анализ на инцидента. Първият набляга на хаотичното стечение на обстоятелствата. Лошо управление, лоша поддържаща програма, небрежен служител, дори леко земетресение.

Стечение на безпричинни обстоятелства, непредизвикан целенасочено резултат. Ако ми бяхте задали въпроса, преди да видя холограмата, щях да ви отговоря, че предпочитам тази версия. Втората, която и сега не приемам, се базира върху различни конспиративни теории. Опит от страна на недоволните — чиито действия от онова време са добре документирани — да освободят Адам от пленничество. Политическа конспирация на по-либералните сили, решили да сложат край на програмата „Изкуствен интелект“ или (според друга версия) да поемат контрола върху нея. Няма обаче свидетелства за външна намеса и затова мисля, че трябва да отхвърлим подобни хипотези. Легенди, нищо повече.

— Сега обаче не приемаш и двата варианта, така ли?

— Точно така.

— Какъв тогава е третият?

Анакс отново се озова на кръстопът. Коя посока да избере? Сякаш надзърташе зад външният слой на главоблъсканица с надежда да схване вътрешния му механизъм, но се натъкваше на нова преграда. Бариера след бариера.