Гладният призрак

Мъжът, който уби Лейди, прескочи мъртвото куче и застана пред него с насочен към очите му нож. „Ще умра“ — беше единствената мисъл в ума на Грей. Китаецът пристъпи напред, а ръката около устата на Грей извърна главата му рязко нагоре. Мъжът бръкна в джоба си и извади смачкан лист хартия. Гледа го няколко секунди, преди да заговори. На тримата им беше платено добре, за да свършат тази работа. И макар да им беше възложена от човек, намиращ се на повече от дванадесет хиляди километра оттук, инструкциите бяха съвсем точни и мъжът беше решен да ги изпълни докрай. Жената им плащаше в злато. Тя никога нямаше да узнае дали са изпълнили заповедите й. Но мъжът си имаше професионална гордост. Повече от седмица му беше нужна, докато проследи и намери човека на име Грей, който работи в сграда, наречена „Сенчъри хаус“. Скоро щеше да свърши работата си и да се завърне в Хонконг.

Бавно и внимателно, като наблягаше на всяка дума, той повтори написаното с големи печатни букви в бележката.

— Това е заради Джеф Хауълс. — Приближи лицето си до жертвата и повтори: — Заради Джеф Хауълс. Разбра ли?

Грей усещаше как животът му изтича през раните в ръцете и краката. Чувстваше се спокоен и замаян, почти щастлив, кръвта бързо се оттегляше от мозъка му. Той се усмихна. Ръката се дръпна от устата му и брадичката му увисна. От устните му потече слюнка.

Мъжът пред него повтори думите.

— Разбра ли?

Грей се опита да говори, да каже „да“, че е разбрал и че съжалява, но устата не го слушаше. Искаше му се да се изкикоти. Кимна и изпъшка.

Китаецът погледна двамата си другари, застанали зад тялото с окървавени сатъри. Искаше да потвърдят, че са видели реакцията. Те кимнаха мълчаливо и мъжът се усмихна. Тримата едновременно вдигнаха сатърите си във въздуха и ги забиха един след друг във врата на Грей.

Водата в тоалетната отново беше спряна. Ръчката увисна безпомощно в пръстите на Дуган.

— По дяволите — изруга той. — Мамка му на този апартамент, на това място, на проклетия град. — Изобщо не се почувства по-добре. Блъсна капака на тоалетната. Душът поне работеше, слава богу. Изпика се в канала и остана да гледа как жълтеникавата течност изтича и изчезва в отвора.

Не бързаше да стигне в службата. Откакто Цвете я нямаше, загуби интерес към работата. По-лошото беше, че изгуби интерес към всичко. На няколко пъти се отдава на безпаметно пиянство, но то не му достави удоволствие. Повечето от времето си през изминалите три седмици прекара в апартамента си в гледане на видео. Не телевизия, където замъгляваха най-интересните секс сцени, а останалото се прекъсваше на всеки десет минути с реклами. Взимаше по три видеокасети на вечер от едно магазинче наблизо и си ги гледаше сам.

Изми се, избърса се и облече сивия костюм. Не му се занимаваше да приготвя закуска или да си прави кафе. Не виждаше смисъл. Нищо нямаше смисъл.

Заключи вратата и се заразхожда по коридора, докато чакаше един от трите асансьора да дойде до етажа. По пътя надолу облегна чело върху процепа между вратите и въздъхна дълбоко. Какво, по дяволите, да прави? Изпрати поне дузина молби за работа през изминалите дни. Кандидатстваше къде ли не. В кредитна агенция в Сингапур, в агенция за недвижими имоти в Цим Ша Цуй. Все още никой не му беше отговорил. При по-малко от два процента безработица да не може да си намери работа. Какво ставаше?

— Ох, Цвете — тихо изстена той. — Къде си?

Никога преди не се беше чувствал толкова самотен. Даже Джил не беше тук, та да й се оплаче. Заедно със Софи се бяха върнали в Англия. Може би единственото свястно нещо от целия този мрачен епизод беше, че родителите им пристигнаха и отново приеха сестра му. Измъкнаха Джил и Софи от дома в комплекса на триадата и се настаниха в хотел „Мандарин“, а после ги взеха със себе си в Англия, забравили всичките си дрязги от миналото. Джил беше твърде изтощена, за да се противопоставя и макар Томас Нгъ да й каза, че няма никакви пречки да остане в Хонконг, Патрик смяташе, че тя е постъпила правилно. И за Софи перспективите в Англия щяха да бъдат по-добри. През следващите няколко години Хонконг нямаше да бъде подходящ за деца. Напрежението тук нарастваше с всяка изминала седмица. Полицейските отряди за борба с безредиците тренираха със сълзотворен газ и гумени куршуми по плацовете в Новите територии.

Вратите се отвориха със съскане и той излезе във фоайето. Обърна глава към големия стенен вентилатор, за да може хладният ветрец да изсуши влажното му лице.