Гладният призрак

Хауълс видя как пистолетът падна на асфалта. Знаеше, че разполага само със секунди, за да действа. Скоро щяха да пристигнат подкрепления на полицаите, а те и така не бяха малко. Улиците бяха задръстени, така че нямаше смисъл да опитва да отмъкне кола, пък и не знаеше доколко Дуган може да му послужи като заложник. Той като че всеки миг щеше да припадне, а ако се строполеше на земята, нямаше да може да му послужи като щит. Най-добрият му шанс, единственият шанс беше да стигне до метрото и да направи като Еми. Да изчезне в тълпата. Офицерът от полицията стоеше до роувъра и крещеше да хвърли ножа. Хауълс бутна пленника и се хвърли към пистолета, като изпусна ножа в движение. Патрик падна на колене, Хауълс сграбчи пистолета с дясната си ръка и се превъртя, ревейки от болка в раненото си рамо. Усети как раната се отвори и започна да кърви, но продължи да се движи. Изправи се наведен, насочил пистолета към полицаите. Стреля бързо два пъти. Откатът на оръжието накара рамото му да пламне от болка. Куршумите улучиха Чан във врата и той падна назад. Кръвта заля гърдите му.

— Застреляйте го! — извика Лей, макар хората му вече да нямаха нужда от поощрение.

Хауълс скочи върху покрива на таксито и се превъртя. Падна върху тротоара като котка. Тълпата пешеходци се пръсна като ято изплашени врабчета. Сержант Лам пристъпи встрани от колата и се прицели в гърдите на гуейлото. Хауълс вдигна пистолета, Дуган се изправи, изрева и се хвърли през капака на колата. Успя да го хване през кръста и макар да чувстваше ръцете си омекнали, го повали на земята. Убиецът го удари с дръжката на пистолета в слепоочието, но той дори не усети удара. Ръцете му се поотпуснаха и Хауълс се измъкна, Патрик го хвана за левия крак и напрегна всичките си сили да го задържи. Стисна очи и изрева.

— Пусни ме, тъпо копеле! — изкрещя Хауълс, но той сякаш не го чуваше. Ушите му бучаха като от виковете на запалянковците на стадиона и той стискаше с всички сили и чакаше да чуе свирката на рефера.

Убиецът насочи пистолета към главата на Дуган и понечи да дръпне спусъка, но в този миг сержант Лам стреля. Куршумът разкъса гърдите на Хауълс и го хвърли назад. Пистолетът падна от ръката му. При звука от изстрела Патрик отвори очи. Непрекъснато изпадаше в безсъзнание и се свестяваше, но не пускаше крака на англичанина. Бавно изпълзя нагоре по тялото, проснато на асфалта. В гърдите на Хауълс имаше дупка колкото юмрук, която се пълнеше с кръв и мехури, когато се опитваше да диша. Очите му бяха отворени, но изглежда вече не виждаха лицето на Дуган.

Томас притича и бутна Патрик настрани. Пребърка джобовете на убиеца и намери торбичката с диамантите. Размаха я триумфално, но Дуган яростно го бутна настрани. Коленичи до ранения, съзнаваше, че полицаите приближават и не му остава много време. Нито пък на Хауълс. Това се виждаше съвсем ясно.

— Момичето — прошепна той накъсано. — Къде е Софи?

Хауълс, изглежда, едва сега видя Дуган и почти се усмихна.

— Къде е Софи? — попита отново Патрик. Не искаше да се моли, но знаеше, че ако се наложеше, щеше да го направи. Нямаше нужда. Хауълс му каза и умря.

Дуган се отпусна тежко на пътя. Разтърси глава, опитваше се да дойде на себе си. Чувстваше се спокоен от мисълта, че Софи вече е в безопасност. Но и някак измамен. Нямаше представа кой беше убиецът и защо предизвика целия този хаос. Може би когато главата му се избистреше, щеше да успее да обмисли нещата. Сега обаче искаше само да спи. Да се свие на пътя, да затвори очи и да сънува Цвете.

Лей се приближи и сложи ръка върху рамото му:

— Страхотна работа, Дуган.

Патрик се отдръпна, изправи се несигурно и бавно тръгна към колата на Нгъ Вайсън.

Двата лабрадора заподскачаха радостно, когато Грей им отвори вратата да потичат навън, преди да си легне. Жена му не разрешаваше те да влизат в спалнята, но макар и с нежелание, се съгласи да спят в кухнята. Двете кучета тичаха навън, Грей разбута огъня и се загледа в пламъците. Като дете прекарваше часове, загледан в огъня, измисляше си чудни истории за извиващите се езици. За рицари, които се бият с дракони, за ангели, борещи се с демони. Сега, когато гледаше огъня, виждаше само горящи въглени.

Чу кучетата да лаят, вероятно се бореха за някой отдавна забравен кокал. Глупави животни. Изглежда, единствената им цел в живота беше да си напълнят стомасите. Когато забравеше да постави капака върху кофата за боклук, те ровеха в нея за храна, сякаш бяха обикновени помияри, а не добре охранени домашни любимци. Изглежда, кучетата не се чувстваха задоволени дори и когато им е добре. Като хората.