Гладният призрак

Грей знаеше, че с кариерата му е свършено. По-малко от седмица след неуспешния опит за убийство на Хауълс агентът му в Пекин изчезна. Нямаше съд, нямаше обвинения, нямаше съобщение във вестниците. Предаването на Хонконг през 1997 година наближаваше и китайците не желаеха да разрушават малкото останало доверие към тях. По 60 000 от най-умните и способни специалисти изтичаха от колонията всяка година. Емигрираха за Австралия, Канада и Съединените щати. Китайците не желаеха да влошават още повече положението. Един показен процес на британски шпионин, макар и китаец, щеше да причини повече зло, отколкото добро. Той просто изчезна заедно със семейството си. Онова момиче вероятно им беше казало от кого е дошла заповедта. И следата водеше право към Грей. Бяха го измъчвали, сигурен беше. И той им беше казал всичко. Е, какво тогава? Оставаха само две възможности. Да изпратят човек да го убие като акт на отмъщение. Или да съобщят информацията на британските власти. И в двата случая с Грей беше свършено. Затова той реши да не чака и подаде оставка, позовавайки се на влошено здраве. Оставката още не беше приета и сигурно щеше да последва дълъг период на провеждане на разговори и уреждане на предаването на поста на наследника му, но той вече беше взел решението си. Може би то щеше да ги удовлетвори. Вдигна глава и яростно разбърка огъня.

Едното от кучетата престана да лае. Вероятно победителят, който вече дъвче кокала. Грей изправи гръб и остави ръжена на мястото му. Трябваше да излезе да ги прибере. Вероятно когато си легнеше, жена му щеше да се скара, задето ги е оставил да лаят толкова време.

Мина през кухнята, отвори вратата и подсвирна тихо. Чу Лейди да лае, но някъде в тъмнината. Като съдеше по звука, вероятно близо до оградата.

— Лейди — извика той, но тя продължи да лае.

Запали външната лампа, поставена на стената до вратата, но лъчите й осветиха само дузината стъпала. По-голямата част от поляната си оставаше съвсем тъмна. Светлината даже правеше тъмнината по-дълбока. Нахлузи гумените ботуши и изпъшка от усилието. Уви около врата си червеният вълнен шал.

Извика кучетата отново, но те не му обърнаха внимание. Един от бастуните от колекцията му с дръжка от бронз, оформена като глава на лебед, беше подпрян до стената. Грей го взе и излезе.

Застана в края на осветеното място и свирна, като размаха бастуна в ръка. Лейди беше спряла да лае.

— Проклети кучета — измърмори той под носа си и тръгна към овощната градина. Стори му се, че Лейди изскимтя, но когато се спря и заслуша, не чу нищо.

Вдясно, до едно от дърветата се виждаше купчина като от влажна пръст. Той тръгна нататък, изпънал бастуна напред. Коленичи и посегна с ръка. Беше топло и влажно, вдигна дланта към лицето си, беше изцапана с кръв. Трамп, кафявият лабрадор беше мъртъв.

Чу някакъв шум. Като шумолене на листа или дишане. Не разбра точно, но се извърна, без да се изправя. Видя един мъж, приведен надолу и хванал с едната си ръка нашийника на Лейди. С другата стискаше муцуната й.

— Какво правиш с кучето? — извика Грей. Мъжът дръпна ръката си от муцуната на Лейди и тя веднага залая изплашено. Англичанинът стреснато осъзна, че мъжът е китаец. Онзи измъкна иззад гърба си странен на вид крив нож. Усмихна се и преди Грей да разбере какво става, преряза гърлото на Лейди. Кучето падна на земята. Лежеше на тревата, кръвта извираше от гърлото й, а очите й останаха вперени в стопанина.

— Не! — извика Грей и пристъпи напред с вдигнат в ръката бастун. — Не, не, не!

Нещо го удари в задната част на десния крак, а после на левия. Остра болка го прониза зад колената и той почувства кръв по прасците си. Краката му се подгънаха и той падна на колене. Отвори уста да изкрещи. Но звукът още не беше излязъл от гърлото му, когато една ръка стисна брадата му отзад и му запуши устата. Посегна да го удари с бастуна, но отстрани пристъпи още един. Отново китаец, този път със сатър в ръка. Той замахна и удари Грей по рамото. Англичанинът с ужас видя как острието се заби дълбоко в плътта, а после едва не припадна от острата болка. Бастунът падна от изтръпналата ръка. Не усещаше краката под коленете си, но чувстваше болката и знаеше, че е ударен с нож. Вероятно бяха прерязали сухожилията му. Опита се да използва лявата си ръка, за да махне дланта от устата си, усети нов удар и ръката му се отпусна. Започна да се тресе. Тялото му беше обхванато от конвулсии.