Гладният призрак

В този момент ги видя. Горе на ескалатора. Чу как ватманът предупреждава пътниците да се отдръпнат от вратите. Първо на китайски, а после на завален английски. Трима едри мъже започнаха да викат и да блъскат хората по пътя си, тичайки надолу по ескалатора. Един от тях, огромен мъж с широки рамене и коса на опашка почти успя да стигне навреме. Скочи на перона, но в същия миг вратите със съскане се затвориха. Мъжът с опашката хукна напред и се опита да отвори със свити пръсти вратата на близкия вагон, но беше късно. Мотрисата бавно потегли, ускори бързо и рекламите по стените се сляха в мъгливо петно. Едрият тип крещеше и риташе по вагоните, а след това Еми потъна в тъмнината на тунела в посока към Новите територии, притиснала кожената чанта към гърдите си.

Зад нея на платформата Лин гледаше безпомощно как стрелката на проследяващото му устройство се отклонява встрани и стига края на скалата.

— Мамицата ти, кучка такава — изпсува той и вдигна радиостанцията към устните.

— Изгубили са я — каза Томас на баща си. — Качила се е на метрото. Казах на Лин да хване следващия влак и да я последва, но е възможно вече да не я открием. — Погледна през затъмнения прозорец към опашката от коли, които чакаха да ги отминат.

— Някакъв знак от гуейлото? — попита Нгъ Вайсън.

— Още не — отвърна синът му. — Но не е много назад. Хю Юнчен? — Възрастният шофьор престана да маха на колите да ги отминават и се обърна. — Когато ти кажа, искам да включиш на задна и да удариш таксито. Лицето на Хю се намръщи и той сякаш се канеше да възрази. През всичките си години зад волана като шофьор на семейство Нгъ, той никога не беше попадал в пътно произшествие. Гордееше се с това си постижение, но сега трябваше да се подчини. Кимна леко и благодари на боговете, че е с мерцедеса, а не с любимия си даймлер.

Томас помоли баща си да провери дали е добре затегнат предпазният му колан и след това да притисне здраво глава към облегалката.

— Мерцедесът е много по-голям и тежък от таксито и почти няма да почувстваме удара — обясни той. — Но е по-добре да се предпазим. Щом го спрем, аз ще задържа гуейлото, докато пристигнат бойците.

Насочи пистолета към пода на колата и дръпна пръст от спусъка, за да не стреля случайно при сблъсъка. Останалите коли преминаваха плавно край паркирания мерцедес с премигващи светлини.

С всяка минута главен инспектор Лей се объркваше все повече. Хората му в тойотата най-близо до Дуган съобщиха как таксито е спряло и момичето побягнало към станцията на метрото с чантата. Служителите от специалния отдел продължаваха да се движат след таксито, но онзи в нисана отзад се обади и съобщи, че група коли са спрели пред станцията и повече от дузина бойци от триадата са хукнали надолу подир момичето.

Сега Дуган пътуваше сам към Цим Ша Цуй. Лей потупа Чан по рамото и заповяда да настигне таксито, за да не го изгубят в натовареното движение.

— Застани зад тойотата — заповяда той. — Нека тя да бъде между нас и таксито на Дуган, за да не може да ни забележи.

Чан натисна газта и започна да изпреварва колите, като натискаше клаксона, вместо да пуска сирената. Не беше трудно да напредне и скоро зеленото мицубиши остана зад тях. Бойците на триадата разбраха, че няма да могат да последват роувъра, без да привлекат вниманието към себе си, бяха край летището и полицаите на два пъти минаха на червено. Профучаха край станцията на метрото и купчината неправилно паркирали коли пред нея. Отпред се виждаше светофарът при булевард „Натан“ и Чан бързо, но внимателно пресече кръстовището, това беше един от най-натоварените булеварди в Хонконг. Всяка втора кола беше такси и Лей знаеше, че няма начин да различат онова, в което беше Дуган, но скоро настигнаха тойотата и тръгнаха след нея. Тук колите се движеха бавно. Почти пълзяха.

— Къде е той? — попита по радиото Лей.

— На три коли пред нас — дойде отговор от тойотата.

— От какво е това задръстване?

— Не знам. Сигурно има катастрофа по-нататък.

Поне нямаше да изгубят Дуган. Най-после нещо да помогне.

— Виждам ги — каза Томас. — Третата кола зад нас. Бъди готов Хю Юнчен. Включи на задна и щом двете коли ни отминат, удряй. Татко, добре ли си?

Баща му изръмжа и се облегна здраво. Нгъ легна върху задната седалка и притисна лице към тапицерията.

Хауълс започна да става нетърпелив. Колите пред него почти не се движеха. Накрая видя причината за забавянето. Голям мерцедес, спрял типично по хонконгски. Шофьорът изобщо не си беше направил труда да се отстрани от пътя, а пътниците седяха вътре и чакаха някой да дойде и да им оправи бакиите. За краткия си престой в колонията беше видял няколко катастрофи, но нито веднъж някой китаец да бута колата си, за да освободи пътя.