Гладният призрак

Само при мисълта за нея започна отново да се възбужда. Влезе под душа, пусна студената вода и дъхът му спря от студената струя.

Хауълс седеше в наетата кола и се прозяваше. Небето едва се оцветяваше от първите лъчи на зората, но той беше станал преди час. Изгълта закуската, която си поръча в стаята, и потегли към дома на Нгъ, спря на около шестстотин метра от мястото, където пътят се отклоняваше от шосето нагоре към комплекса на боса на триадата.

Оттогава покрай него бяха минали само три коли: вестниците, млекарят и пощаджията. Нищо друго. Той чакаше търпеливо. Не четеше вестник, не слушаше радио, не правеше нищо, което би го отклонило от работата — чакане и наблюдение. Двадесет минути след пощальона от комплекса излезе маслиненозелен „Мерцедес“ 560 и се насочи надолу по пътя, включил десния мигач. Двигателят в колата на Хауълс вече работеше, защото той беше включил климатика, за да се поразхлади от горещината. Изчака мерцедесът да мине покрай него и го последва, като внимаваше да не се приближава на повече от петдесет метра. Колата се насочи към Каулун, по пътя имаше достатъчно други коли, така че той не се боеше, че ще я изгуби.

Продължиха по пътя, навлязоха в предградията, мерцедесът даде ляв мигач и Хауълс направи същото. Колата на Нгъ зави, когато светофарът на кръстовището светеше жълто и пред Хауълс вече беше червено. Автомобилът пред него спря внезапно и му се наложи да го избегне с рязко свирене на гуми. Нямаше друг избор, но пък това беше сигурен начин да привлече вниманието на околните. Трябваше да изчака, но той реагира инстинктивно както винаги, оставяйки на подсъзнанието си да ръководи действията му. Натисна педала на газта и се впусна след мерцедеса. Скъсяваше бързо разстоянието, настигна го, даде знак за изпреварване и прелетя край него. В колата седяха трима души: униформен шофьор, един здравеняк с кожено яке на предната седалка и малко момиченце с плитки. Хауълс с изненада забеляза, че то е русокосо. Детето си играеше с нещо, навело главата си надолу. Шофьорът гледаше право напред, но пътникът до него го изгледа и сви презрително устни към взетата под наем кола.

Хауълс продължи бързо, докато стигна на около стотина метра пред мерцедеса, а после забави, за да изравни скоростта си с него, като го наблюдаваше в огледалото за задно виждане. Колата на Нгъ даде знак за десен завой и той веднага я последва. Сега се движеха през търговски район. Продавачите отваряха малките си магазинчета, вдигаха нагоре навиващите се решетки и метяха отпред. Движението беше по-натоварено. Между тях имаше поне дузина коли и вече му беше трудно да държи под око мерцедеса. Стигна до оживено кръстовище и продължи направо. Твърде късно забеляза, че мерцедесът отново дава знак, че ще прави десен завой. Хауълс погледна часовника си. Движеха се от двадесет и пет минути. Съмняваше се, че училището на момиченцето е твърде далеч от тук. Щеше да ги поеме от това кръстовище утре сутринта. А сега трябваше да напазарува.

Намери магазин за леководолазно оборудване в Цим Ша Цуй, недалеч от хотела. Използва почти една трета от парите, които му бяха останали, след като си плати билета от Бали, но намери всичко необходимо. Продавачът сигурно си помисли, че е дошла Коледа — клиент, който не си прави труда да се пазари и при това плаща в брой. Занесе покупките си в хотела в две найлонови торби и ги пръсна по леглото.

Беше се запасил с единичен метален цилиндър, който продавачът напълни с компресор в магазина, маркуч с наустник и клапан, плавници, маска и шнорхел. Колебаеше се дали да си вземе неопренов костюм, но се отказа, защото нямаше намерение да стои дълго под водата, пък и Южнокитайско море не беше толкова студено. А без костюм не му трябваше и колан с тежести, тъй като цилиндърът с кислород щеше да му послужи като естествен баласт. Купи си плувки и голям нож с кания, която щеше да закрепи към бедрото си. Имаше си часовник за гмуркане, златен „Хроноспорт“, вършеше му чудесна работа вече петнадесет години, но си купи един подводен компас. Нямаше нужда от дълбокомер.

Докато се разхождаше между рафтовете, беше забелязал малък метален цилиндър с наустник, какъвто не беше виждал преди. Веднъж беше зърнал нещо подобно в един филм за Джеймс Бонд, но то си беше очевидна измишльотина, защото изглеждаше малко, за не повече от две вдишвания. На опаковката на това обаче пишеше, че може да се използва за около тридесет дълбоки вдишвания и служи единствено за спасителни операции. На няколко места беше подчертано, че бутилката с кислород е само за спасителни операции. Хауълс взе една. В магазина се продаваха и други стоки за в случай на опасност: въжета, подводни факли, спрей против акули и какво ли не. Той си купи и чифт белезници.

Подреди всичко на леглото, провери всяка покупка и ги прибра на дъното на гардероба. Измъкна телефонния указател от рафта под телевизора и започна да търси фирми за яхти под наем.