Гладният призрак

Напрежението на Цвете не отминаваше с напредването на нощта. Тя изглеждаше безжизнена и затворена, почти чужда. Дуган се опита да я развесели, разказа й няколко вица, но те предизвикаха само лека бледа усмивка. Само дето не застана на главата си, за да я изтръгне от унеса й.

— Съжалявам, Пат. Тази вечер не ставам за компания. Ужасна съм — каза тя и отпи от третата чаша с газирана вода.

— Не, не си. Може би ще се почувстваш по-добре, ако пийнеш нещо по-силно. — Той вдигна чашата си с бира. — Ще удавиш мъката си.

Цвете поклати глава.

— Няма да ми помогне. И без това ме боли глава, изобщо не ми е нужен алкохол.

Дуган повика сервитьора и поиска сметката. Тя пристигна върху лъскав метален поднос и той плати с шепа червени банкноти.

— Ще те заведа у вас — каза Патрик и стана да изтегли стола й.

— Не, няма нужда. Просто не се чувствам много добре. Ще се прибера и ще си почина. Ти остани. Приятелите ти са долу, нали?

— Разбира се — засмя се той. — Те винаги са там.

— Добре. Остани с тях. Изпрати ме само до таксито. — Тя го хвана за ръката, слязоха по стълбите и се отправиха към вратата. Навън чакаше такси с табелка „към Хонконг“. Дуган й отвори вратата. Цвете застана пред него с гърди, притиснати към неговите, и отметната глава, за да вижда лицето му.

— Благодаря ти за приятната вечер — каза тя, той изсумтя, но после се усмихна. — Говоря сериозно. Утре вече ще съм по-добре. Сигурна съм.

— Надявам се. — Целуна я по челото. — Цвете?

— Ммм?

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Не ставай глупав. — Вдигна ръце и го прегърна, изпъна се на пръсти и го целуна силно по устните. — Лека нощ — каза тя и се вмъкна в таксито.

Патрик затвори вратата на колата и остана на тротоара, загледан подире й, таксито се насочи към залива. Виждаше тъмната сянка на главата й в средата на задната седалка. Тя не се извърна и Дуган усети някакъв студ в гърдите си. Поклати глава и се върна към светлините и шума на дискотеката.

Те бяха трима. Двама мъже и момиче. Един от мъжете се наведе към ключалката и вкара две жички — едната твърда, а другата извита и пружинираща с кукичка в края. Работеше тихо, избутваше сегментите на патрона един по един, а момичето и вторият мъж стояха в двата края на коридора и пазеха. Отне му по-малко от минута, той се отпусна клекнал и кимна на колегите си. Те приближиха, пристъпваха внимателно, разперили леко ръце, така че да не нарушат тишината дори и с шума на дрехите си.

Нямаше нужда да говорят. Тримата работеха заедно от много години и се движеха като един. Разбивачът на ключалки бавно се изправи и постави длан върху дървената врата. Прибра инструментите във вътрешния джоб на нескопосания костюм и бавно отвори. Тримата дишаха леко. Поемаха дъх колкото да не се задушат, с разтворени устни и без никакъв шум.

Двамата мъже влязоха първи. Промъкнаха се бавно край вратата на банята и спряха пред минибарчето, момичето затвори вратата с леко движение, като завъртя дръжката внимателно, за да не се чуе никакъв шум. Тя носеше малка кожена чанта в едната си ръка. В стаята беше съвсем тъмно. Дебелите завеси не пропускаха никаква светлина отвън. Тримата останаха неподвижни, докато очите им свикнаха с тъмнината. Сега вече виждаха стола, гардероба, телевизора, таблата на леглото и Хауълс, легнал по гръб с една ръка върху възглавницата, а другата под чаршафа, покриващ долната част на тялото. В стаята беше горещо и задушно, явно бе спрял климатика.

Нападателите се раздвижиха бързо. Мъжете пристъпиха на пръсти към двете страни на леглото и хванаха ръцете на спящия. Хауълс се събуди при допира на мъжа отляво, извъртя се към него, извади дясната си ръка изпод чаршафа и се приготви да удари със свити пръсти. В този момент другият успя да хване ръката му и я притисна към леглото.

Англичанинът не издаде звук. Знаеше, че няма смисъл да вика, едва ли някой щеше да му помогне. Опита да отлепи раменете си от леглото, но една неприятно миришеща ръка го удари по лицето и го притисна към възглавницата. Дланта държеше здраво брадата му, притискаше челюстта така, че той едва си поемаше въздух. Пръстите посегнаха и стиснаха ноздрите му, принуди се да диша през стиснати зъби като куче с намордник.