Гладният призрак

Върна се в хола и остави чантата си върху малкия диван. Затвори и заключи входната врата, след което събу обувките си. Напълни син пластмасов леген с топла вода в кухнята и го занесе заедно с дезинфекционна течност и ролка хартиени кърпи в спалнята. Опита да свали памучното яке на Хауълс, но щом помръдна дясната му ръка, той изкрещя. Тя взе големи ножици от чекмеджето под мивката в кухнята и сряза якето. Внимателно постави парчетата върху застлан на пода вестник. Ризата му беше червена на цвят, но мястото около дясното рамо изглеждаше по-тъмно и когато го докосна, ръката й се изцапа с кръв. Сряза и ризата по гърба и яката, а после и ръкава до маншета. Свали я нежно и ахна, когато видя напоената с кръв калъфка, увита около рамото. Дръпна я предпазливо и я остави върху вестника. Успя да почисти горната част на тялото с хартията от рулото, като започна от кръста нагоре. С учудване забеляза, че всичката кръв беше изтекла от малка дупчица малко под рамото, не по-голяма от дребна монета.

Напои ново парче от хартията в дезинфекционния разтвор и почисти раната. Едва ли щеше да зарасне от само себе си, на Том му беше нужен лекар. Подпъхна ръка под рамото му и нежно опипа гърба, но не откри изходен отвор. Том й беше казал, че са стреляли по него. Значи куршумът беше в тялото му. Отнесе окървавените парчета хартия и дрехи в кухнята, прибра ги в черен найлонов чувал за боклук, внимателно го завърза и го натика в кофата в шкафа под мивката.

Върна се в спалнята и събу обувките, чорапите, джинсите и слиповете му, като ги подреди на един стол. Пребърка джобовете, откри портфейл и два паспорта. И двата бяха британски, но само на единия от тях снимката беше негова. В паспорта пишеше Хауълс. Джефри Хауълс. Другият принадлежеше на някакъв по-женствен мъж, който изглеждаше доста напрегнат. Неговото име беше Доналдсън. Но нито единия от двамата не се казваше Том.

Тя прегледа портфейла. Няколко хиляди долара и кредитни карти. Някои от тях на името на Хауълс, а други на Доналдсън.

Извади парите и прибра паспортите в нощното си шкафче. Измъкна чаршаф от гардероба и зави изпадналия в безсъзнание мъж, като внимаваше да не засегне рамото. На стената до кухненската врата имаше телефон. Еми отиде и набра един номер, стиснала банкнотите в ръка.

В първия момент Дуган си помисли, че сестрата от рецепцията го е изпратила в погрешна стая. Тук имаше две легла, разделени със зелена завеса. По-близкото до вратата беше празно, а момичето на леглото до прозореца изобщо не приличаше на Цвете. Лицето беше кръгло и подпухнало, напуканите устни кървяха, носът като че ли беше счупен. Приближи се към дребната фигура в леглото и видя, че главата й е превързана и върху лявата буза има поставена лепенка. Около врата се виждаше пластмасова хирургическа поддържаща яка. Очите й бяха затворени. Но беше Цвете.

Седна в края на леглото и взе ръката й в дланите си.

Очите й се отвориха и тя прошепна през стиснатите си зъби:

— Здравей.

— Ти здравей.

До рамото му се появи медицинска сестра. Висока слаба жена с големи зъби и пригладена коса.

— Челюстта й е пострадала доста и не може да говори много — осведоми го тя.

— Счупена ли е?

Жената поклати глава.

— Не, но е изгубила два зъба, вратът й е зле изкълчен и лицевата кост е напукана. — На лицето й беше изписано недоволство и Дуган предположи, че ще го помоли да напусне.

Той отвори портфейла си, показа полицейската карта и каза:

— Няма да стоя дълго.

Сестрата кимна рязко, излезе и затвори вратата. Цвете стисна ръката му, Дуган се наведе и я целуна по челото.

— Не изглеждаш чак толкова зле — каза той, а тя се усмихна само с очи. — Боли ли те?

— Дадоха ми нещо — отвърна тя едва чуто. — Чувствам се като унесена.

— Можеш ли да ми кажеш какво се случи?

Цвете затвори очи.

— Какво си правила в „Хилтън“? Кой те удари? Кои са били мъжете в стаята? Какво изобщо става? — Въпросите се сипеха един след друг, макар да знаеше, че не трябва да я тревожи и говоренето й причинява болка. Но искаше да разбере истината. Отчасти защото беше полицай, но всъщност основно заради тревогата си за нея. Усещаше, че се влюбва в това красиво дребно китайско момиче, и не желаеше да бъде откъснат от живота й. Мечтаеше да знае всичко, да разруши стената от тайни и мълчание помежду им. Тя не можеше да му откаже с някоя лека шега или смяна на темата.

— Няма да ти хареса — каза тя все така със здраво затворени очи. Той се премести по-близо до нея, за да чува по-добре прошепнатите думи.

— Опитай.

— Трябва да ти се доверя, Пат. Скоро те ще дойдат да ме вземат оттук, така че когато свърша, ще трябва да си тръгнеш. Имаш право да знаеш всичко за мен, но трябва да го запазиш само за себе си. — Отвори очи и го погледна: — Обещаваш ли?

Дуган кимна. Беше готов да й обещае всичко, което би могла да поиска.

— Бях там, за да го убия — каза спокойно тя.

На лицето му се четеше объркване и той заклати безмълвно глава.