Госпожа Мафия

— Някой я караше. Някакъв мъж с голяма кола.

Тери отново изруга. Макинли. Сигурно беше Макинли. Той привърши с обличането и тръгна да излиза.

Алиша грабна пеньоара си и се втурна след него.

— Тери… не се занимавай с нея. Можеш да останеш тук… при нас.

Тери намери обувките си в хола и си ги сложи. Алиша опита да го прегърне, но той я отблъсна.

— Знаеш, че е невъзможно — каза той.

Тя се усмихна съблазнително.

— Няма да те разочаровам. Ще правим само хубави неща…

— Зарежи това, Алиша.

Тя опита да го целуне, но той й обърна гръб и облече сакото си. Тя го удари по гърба.

— Мръсник!

Удари го отново и отново, но той почти не усещаше.

— Дръж се като зряла жена — изръмжа и тръгна към входната врата.

— Ти уби Престън заради мен! — изкрещя тя. — Застреля го, за да ме имаш.

Тери се извъртя. Очите му блестяха от гняв.

— Убих го, защото ме заплаши с шибания си пистолет. Защото иначе той щеше да ме убие.

— Ти така твърдиш.

— Да, така твърдя. Той си го изпроси.

— Той ми беше съпруг.

— Бивш съпруг. А и бракът не ти пречеше да спиш с мен.

— Нито пък твоят.

Тери я загледа гневно, беше се задъхал. Алиша се усмихна и се допря до него.

— Желаеш ме, не можеш да отречеш.

Тери поклати глава и тя протегна ръка и го погали между краката.

Той я отблъсна и отвори вратата.

— С мен искаш да живееш! Не можеш да се върнеш при нея! — изкрещя Алиша и затръшна вратата. — Не можеш!

* * *

Сам и Лора, хванати под ръка, излязоха от болницата.

— Не се тревожи, мамо. Добре съм.

Лора носеше тъмни очила и шал, за да скрие поизбелелите синини и още незаздравелите драскотини.

— Знам, че си добре, искам просто да повървя с дъщеря си. В това няма нищо лошо, нали?

Отидоха при лексуса. Макинли излезе напред и пое чантата на Лора от ръцете на Сам. Прибра я в багажника, двете жени се качиха в колата.

— Какво ще прави в Канада, мамо?

— Не знам, скъпа.

— Той е банкер, няма какво да прави в Канада.

— Не каза ли нещо, когато се обади?

— Само, че искал да се разведем и че ми оставя всичко. Говорихме не повече от минута. Звучеше уплашен, сякаш някой е допрял пистолет до главата му. Татко го е направил, нали? Той го е изгонил.

Макинли седна зад кормилото.

— Баща ти отрича.

— Е, това може да се очаква, нали?

Мобифонът на Макинли иззвъня и той вдигна.

— Как е татко? — попита Лора.

Сам въздъхна.

— Не знам.

— Ще се върне ли за постоянно?

Тя се намръщи.

— Надявам се, скъпа.

Макинли остави мобифона. Изглеждаше разтревожен.

— Наред ли е всичко, Анди? — попита Сам.

— Господин Грийн иска да ме види, след като ви закарам.

Макинли подкара колата.

— Коланът, Анди — напомни му Сам.

* * *

Макинли пристигна на стадиона по смрачаване. Когато излезе на игрището, прожекторите светнаха и той закри очи. Тери стоеше на мястото за биене на дузпи пред едната врата, в краката му имаше голяма торба.

— Какво има, Тери? — извика Макинли.

— Просто реших да поритам. — Тери кимна към вратата. — Ще застанеш ли да пазиш?

Макинли се приближи бавно до вратата. Тери вдигна торбата и изсипа десетина топки. Носеше черно кожено яке върху костюма си и скъпите му обувки блестяха на светлината от прожекторите. Макинли също не беше облечен в подходящ екип — вълнено палто и костюм.

Тери се засили леко и вкара една от топките в мрежата. Сложи ръце на кръста си:

— Не се стараеш много, Анди.

Макинли нагласи черните си кожени ръкавици.

— Какво става, Тери? — попита.

Пайк и Флечър се появиха от тъмното пространство зад вратата. Застанаха от двете й страни с каменни изражения. Макинли ги погледна, после пак се обърна към Тери.

Тери изрита друга топка и тя профуча покрай Макинли и се заби в мрежата.

— Понапъни се малко!

— А ако не ми се играе? — попита Макинли.

— Тогава няма да играем. — Тери започна да дриблира с една топка, ритна я нависоко, отби я с гърди и отново я подхвана с крак. — Като дете тренирах за „Уестхям“, не съм ли ти казвал? — Той отново вдигна топката, подхвърли я няколко пъти с колене, после отново я подхвана с крак. — Нищо не излезе, но по едно време бях доста добър. Такъв е животът. Всичко е до късмет. До късмет и възможности. От някои се възползваш, други изпускаш.

Тери ритна силно топката към горния десен ъгъл на вратата. Макинли се хвърли и я отби с ръка. Тери се ухили.

— Така е по-добре…

Постави една топка на точката за дузпи и отстъпи няколко крачки.

— Давам ти последна възможност, Макинли. Ако бях на твое място, щях да я хвана с две ръце.

Той се усмихна сурово, направи се, че рита. Макинли понечи да се хвърли встрани, но бързо разбра, че Тери го лъже, и се изправи отново.

Тери отстъпи още една крачка назад.

— Защо не ми каза, че сте ходили в Бристол?

Макинли не отговори. Тери се втурна напред и изрита силно топката. Тя полетя към вратата и се удари в гърдите на Макинли, изкара му въздуха. Той се олюля, Тери подготви друга топка.

— Е? — настоя.

— Не исках…

— Какво? Какво не си искал?

— Не исках да й създавам неприятности.

Тери погледна Пайк и Флечър и изкрещя.

— Аз ли не съм наред, или целият проклет свят се е побъркал?

Пайк и Флечър вдигнаха рамене. Тери се обърна към Макинли.

— Напомни ми пак, Макинли. Кой ти плаща?

— Ти.

— Значи работиш за мен, нали?

Макинли кимна.