Госпожа Мафия

Сам седеше до басейна и четеше вестник. На масичката до нея имаше кофичка с лед и бутилка шампанско. Лора лежеше на шезлонг, Триша плуваше в басейна. Сам забеляза Блаки, изправи се и му помаха. Отвори шампанското и напълни три чаши. Подаде една на Блаки и една на Макинли, след това вдигна своята към детектива:

— Без теб нямаше да се справя, Блаки. Благодаря.

Те се чукнаха.

Блаки отпи глътка шампанско и погледна към вилата.

— Хубаво местенце — отбеляза. — Надявам се, че не си изхарчила всичко.

Сам се усмихна и кимна към куфарчето до стола си. Блаки го вдигна, постави го на масата и го отвори. Беше пълно с пари. Банкноти от по петдесет лири.

— Дано да са истински, Сам.

— Не се тревожи, Блаки. — Тя кимна към парите. — А казват, че от престъпления не се забогатявало.

— Всъщност това вече не е валидно. — Блаки затвори куфарчето и допи шампанското си. — Имаш ли новини от Тери?

Сам поклати глава.

— Как е той?

— По-нисък е от тревата. Джеф Донован го търси под дърво и камък.

— Тери може да се грижи сам за себе си. Голямо момче е.

Блаки взе куфарчето и си тръгна. Сам и Макинли го изпратиха с поглед.

— Най-добрата полиция, която може да се купи с пари — отбеляза Макинли. — Нали така се говори за Столичното управление.

— Да, но парите не могат да ти купят щастие, Анди.

Макинли я погледна загрижено.

— Добре ли сте, госпожо Грийн?

Сам отпи шампанско.

— Да, предполагам. Ще видим как ще се развият нещата.

— Той винаги ще ви обича, трябва да го знаете.

— Да. Знам. — Тя протегна ръка и чукна чашата си в неговата. — За престъпността.

Макинли се усмихна:

— Да. За престъпността.