Госпожа Мафия

— Тери, да се махаме! — изкрещя Донован. — Тия ще ни избият.

Тери продължаваше да гледа като вцепенен безжизненото тяло на Макинли.

Сам притича до мъртвия и коленичи до него.

— Анди! — заплака. Пъхна ръка под якето му. — О, господи, Анди, не!

Тя дръпна ръката си и я вдигна. Пръстите й бяха почервенели. Тя се обърна към Тери със сълзи на очи.

— Тери…

— Сам, остави го — извика той.

Нападателят със синята маска се обърна към Сам, но нейното внимание бе погълнато от Тери.

— Ти си виновен — изсъска тя. — Всичко е заради теб.

Тери се изправи на крака въпреки болката.

— Сам, пази се! Бягай!

Тя гледаше безизразно, сякаш изобщо не осъзнаваше какво става. Обърна се бавно към мъжа със синята маска.

— Ти го уби! — изкрещя. — Убиец!

— Сам, недей! — опита да я спре Тери.

Донован и хората му се измъкнаха от фабриката. Зад тях във вратата задрънчаха куршуми.

Ушите на Тери забучаха от гърмежите, разнесе се силна миризма на барут.

Сам се изправи бавно. Мъжът със синята маска държеше пистолета насочен към гърдите й, гледаше я, без да мига. Дори от мястото си Тери забеляза как пръстът му потрепва на спусъка, решителността в очите му. Веднага си даде сметка, че този човек няма да се поколебае да застреля Сам.

— Остави го, Сам! — изкрещя Тери. — Остави го!

Тя пристъпи към нападателя със синята маска. Разпери ръце, сви юмруци. От дясната й ръка капеше кръв от раната на Макинли. Нападателят отстъпи една крачка, без да сваля оръжието. Сам продължи да настъпва.

— Мръсник! — изсъска.

— Сам! — изкрещя Тери; опита да се изправи, държейки се за стомаха. — Сам! Недей!

— Назад! — изрева нападателят със синята маска.

— Ще те убия! — изкрещя Сам и се хвърли върху него, замахна към главата му.

— Сам! — извика Тери.

Тя хвана нападателя за гърлото. Чу се изстрел и Тери потрепна. Сам застина и отметна главата си назад.

— Не! — изрева Тери. — Не!

Сам бавно се свлече до убиеца си. Падна на колене, след това се строполи настрани. При падането леко се извъртя и Тери забеляза червено петно върху палтото й.

Мъжът със синята маска се отдръпна назад, загледа втренчено трупа на Сам. Погледна пистолета, после пак Сам.

Тери наблюдаваше ужасен.

— Какво направи? — изкрещя. — Какво направи!

Ким Флечър се изправи. Всички нападатели гледаха безжизненото тяло на Сам. Цареше зловеща тишина, сякаш всички бяха затаили дъх в очакване на онова, което щеше да последва.

Флечър погледна Пайк и му направи знак да се изправи. Тери стоеше превит на две, държеше се за корема с две ръце. Беше в шок, устата му се движеше безмълвно.

Убиецът на Сам вдигна пистолета и го насочи към Тери.

— Тери! — изкрещя Флечър. — Внимавай!

Тери вдигна очи и видя, че нападателят се цели в него. Олюля се встрани точно в момента на изстрела и куршумът го отмина, заби се в една метална колона.

Отвън се чу трясък на врати и рев на мощен двигател — Донован и хората му се изтегляха.

Райзър също се изправи. Маскираният нападател с пушката се обърна и стреля, едва не улучи Пайк. По якето на Флечър се посипаха сачми, но никоя не го нарани.

— Хайде! — изкрещя той и се втурна към Тери, който стоеше на едно място и псуваше убиеца.

Райзър го последва.

Чу се нов оглушителен гърмеж, но Флечър не погледна назад. Вниманието му бе съсредоточено само върху Тери.

Мъжът със синята маска се извъртя, приклекна и стреля два пъти по Флечър. Не уцели. Флечър сграбчи Тери за сакото и го повлече към беемвето. Райзър му помогна. Тери не спираше да повтаря името на жена си.

Нападателят стреля пак и задното стъкло на беемвето се пръсна на парченца.

— Хайде, Тери! — изкрещя Пайк. — Да се махаме.

Флечър скочи зад волана и запали двигателя. Пайк се хвана за едната врата и набута Тери вътре точно когато един куршум се забиваше в калника.

— Бързо, бързо! — крещеше Флечър.

Райзър отвори предната врата и едва успя да се вмъкне в колата, преди Флечър да натисне с всички сили газта. Беемвето потегли рязко.

Райзър затръшна вратата. Флечър насочи колата право към мъжа със синята маска. Нападателят изстреля няколко куршума, после отскочи встрани, за да се махне от пътя им. Беемвето изхвърча през вратата. Флечър хвърли последен поглед на Макинли и Сам, лежащи безжизнено като счупени кукли.

Тери се показа през прозореца, но Пайк го дръпна обратно.

— Пази си главата, шефе!

Беемвето полетя с пълна скорост по улицата. Парченца от счупеното стъкло се посипаха по главите им.

— Господи! — възкликна Флечър. — Бях си помислил вече, че ще се мре.

— Сам… — прошепна Тери.

— Кои бяха тези, Тери? — попита Пайк.

— Сигурно проклетите албанци — отвърна Флечър.

— Мръсници.

Тери погледна през прозореца.

— Сам…

Флечър и Пайк размениха тревожни погледи.

— Нищо не можем да направим, шефе — каза Пайк.

Тери сякаш не го чу.

— Сам… — повтори едва чуто.

* * *

Мъжът с пушката се показа на входа и надникна навън.

— Отидоха си! — извика.

Човекът със синята маска затъкна пистолета на колана си. Приближи се бавно до Макинли и Сам и си свали маската.

Подритна леко Сам.

— Готово.

Тя отвори очи и се извъртя.

— За бога, Зоран, ужасно беше.

— Игра блестящо — каза Зоран Поскович и протегна ръка, за да й помогне да стане. — Истинска актриса!