Госпожа Мафия

Командирът на въоръжения отряд го изгледа презрително.

— Страхотен удар, Ракел.

— Сигурно има някаква грешка — заоправдава се Уелч.

Чу дружен смях. Някои от полицаите го гледаха.

— Разбира се, че има грешка. И тя стои точно пред мен. Тежко ти се пише в участъка.

— Сигурно са си тръгнали. Били са тук и са избягали. Закъснели сме.

Командирът на въоръжения отряд поклати глава.

— Огледай се. Тук от години не е стъпвал човешки крак. Приеми нещата, Ракел. Пратили са те за зелен хайвер.

Мобифонът на Симсън иззвъня и той се отдалечи, за да го вдигне. Командирът на ударния отряд се върна при хората си.

Уелч пъхна ръце в джобовете си и отиде по средата на фабриката. Колегата му имаше право. Тери Грийн не се беше вясвал тук. Никой не беше идвал. Едно от кучетата вдигна крак до стената.

Полицаите отново избухнаха в смях и се запътиха към микробуса си.

Симсън се приближи.

— Шефе, началникът е. Иска да знае как върви операцията.

Уелч поклати глава. Трябваше да помисли, преди да говори с Едуардс. Предстояха му много обяснения. Умът му обаче не го побираше къде се беше провалил.

Джеф Донован провери третия пакет хероин. Тери го наблюдаваше. Донован кимна.

— Страхотна стока, Тери.

— Нали ти казах. — Тери го потупа по гърба. — Разбират от хероин руснаците.

— Смяташ ли да внасяш още? Този е десет пъти по-хубав от помията на проклетите турци.

Тери се усмихна, наведе се и зашепна в ухото на Донован:

— Може, Джеф, но не казвай, за бога, на Сам. — Той се изправи и погледна Макинли, който наблюдаваше броенето на парите. — Как върви, момчета?

Флечър постави последната пачка в машината за броене. Райзър записа и последния резултат и подаде бележника на Макинли, за да сметне крайната сума.

— Не стигат — обяви Макинли.

Донован се намръщи.

— Как така?

Остави епруветката настрана.

— Двайсет кинта не стигат. — Макинли му подаде бележника. — Провери сам.

Донован извади банкнота от двайсет лири от портфейла си и я подаде на Тери.

— Няма да издържа още едно броене. Животът е прекалено къс, за да си пилеем времето за глупости.

— Работата с теб е удоволствие, Джеф — похвали го Тери и прибра банкнотата.

Двамата мъже си стиснаха ръцете, прегърнаха се и се потупаха един друг по гърбовете.

Сам крачеше нервно около беемвето и Тери отиде при нея и я прегърна.

— Готово, скъпа. Да се прибираме у дома.

Донован извика на тримата си биячи да прибират хероина в чантите.

Флечър, Райзър и Пайк започнаха да подготвят куфарите.

— Анди, ще отвориш ли багажника?

Макинли кимна и отиде при беемвето.

Изведнъж проехтя оглушителен гърмеж и всички замръзнаха по местата си. През вратата нахлуха четирима мъже с плетени маски. Тримата носеха пистолети, четвъртият — рязана пушка. Иззад група стари варели в дъното на халето изскочи пети човек, с автомат.

— Какво, по дяволите, е това? — изкрещя Донован.

Нападателите изтичаха към Флечър и хората му, размахаха оръжия.

— Пусни куфарите! На земята, веднага! — изкрещя онзи с пушката.

От дъното на фабриката изскочиха още двама маскирани и се нахвърлиха с пистолети върху Донован и хората му. Горилите на Донован оставиха чантите с хероина и вдигнаха ръце.

— Да не сте посмели! — изрева Донован, но един от нападателите го удари с пистолет в главата и той се свлече до един от микробусите; по челото му потече кръв.

Нападателят започна да го рита с все сила в корема.

Флечър, Райзър и Пайк легнаха по очи на пода, разпериха ръце. Двама от маскираните взеха куфарите.

— Това са моите пари! — изкрещя Тери.

— Тери, не — изплака Сам и го хвана за ръката. Дръпна го назад. — Остави ги да взимат каквото искат.

Един мъжага със синя плетена маска и камуфлажно яке застана пред Тери и насочи голям пистолет в лицето му.

— Прави каквото ти казва — изсъска.

— Знаеш ли кой съм аз бе? — изкрещя разярено Тери.

— Пукната пара не давам кой си.

— Ще те пипна. Ще те открия и ще те убия. Мъртъв си!

Мъжът със синята маска пристъпи към него и вдигна петлето на пистолета с палец.

— Тери, внимавай — изкрещя Макинли.

Той притича от беемвето и застана пред шефа си.

Тери го избута встрани.

— И сам мога да се справя, Анди. Не за пръв път ме заплашват с пистолет.

Донован се изправи, олюлявайки се, подпря се на микробуса. Двама от хората му го подхванаха.

Тери размаха пръст срещу мъжа със синята маска.

— Няма да ти се размине. Ще те преследвам до края на света.

Нападателят пристъпи напред и го изрита в корема. Тери се строполи назад и се удари в Сам, изстена от болка. Главата му издрънча на бетона и Сам изпищя.

Макинли изрева и се хвърли върху нападателя.

— Анди, не! — изкрещя Сам.

Нападателят стреля веднъж и Макинли се хвана за гърдите и се свлече по очи.

Тери загледа с ужас как Макинли пада на пода.

— Анди — промълви.

Краката на Макинли се сгърчиха, после се отпуснаха безжизнено.

— Анди! За бога. Не!

Отново се чу гърмеж от пушка и из хангара се разлетяха подплашени гълъби. На пода се посипаха люспи ръжда като снежинки. Тери опита да се изправи, но коремът го болеше нетърпимо.

Тримата бодигардове на Донован влачеха шефа си към изхода. Един от нападателите стреля и в стената над главата на Донован се появиха дупки от куршуми.