Госпожа Мафия

Сам се показа от кухнята и Тери вдигна палец в знак, че всичко е наред.

— Всички сме тук, Тери — каза Макинли.

— Всичко наред ли мина през митницата?

— Дори не ни погледнаха.

Тери отново погледна Сам и вдигна палец.

— Анди, ти си гениален. Къде се намираш сега?

— Във фабриката.

— Страхотно. Провери дали всичко работи. Аз ще се обадя на Донован, за да уредя срещата. Чакай там.

Тери затвори. Приближи се до Сам, вдигна я и я завъртя във въздуха.

— Всичко е наред, любов моя. Минахме безпрепятствено.

— Всичко ще е наред, когато получим парите. Хайде, пусни ме на земята.

— Глезла.

Остави я на пода и я целуна, тя обгърна врата му с ръце.

— Към леглото — нареди и я побутна към вратата.

— Какво те възбуждат тези пари? Всеки път, когато получиш някакви, искаш да правим секс.

— Това е най-добрата виагра.

Той я целуна отново силно по устните.

Накрая Сам успя да се освободи от прегръдката му.

— Да не слагаме тигана, преди да сме хванали рибата — каза тя. — Чакай да вземем парите.

Тери се ухили и кимна.

— Да, права си. Ще празнуваме по-късно. Да се обадя по-добре на Донован.

Сам кимна.

— Ще се приготвя.

Тери се обади на Джеф Донован и му съобщи, че са готови за размяната, след това заключи къщата и отиде при колата, където го чакаше Сам. Беше студено и тя носеше дълго черно палто и ръкавици. Тери се качи зад волана.

— Вече дори не мога да карам собствената си кола — оплака се Сам.

— Сам, ще ти купя десет сааба — успокои я с усмивка Тери.

Франк Уелч огледа самодоволно полицаите около себе си. В стаята се бяха събрали повече от четирийсет мъже и жени, повече от половината — въоръжени.

На стената зад него бяха залепени снимки на Тери и Саманта Грийн и биячите им и на Джеф Донован и хората му.

Началник Едуардс стоеше със скръстени ръце в един ъгъл. Той погледна часовника си. Уелч му се усмихна и кимна самоуверено. Детективът държеше мобифона си. Беше го зареждал цяла сутрин и носеше резервна батерия. Блаки щеше да се обади веднага щом разбере къде ще стане предаването на наркотика.

Едуардс бе предложил да поставят Донован под наблюдение, но Уелч го убеди, че не бива да плашат мафиотите. Ако Донован надуши, че го следят, цялата операция щеше да се провали. Едуардс настояваше Уелч да разкрие самоличността на информатора си, но детективът не се поддаваше на натиска. Блаки искаше да остане в сянка. Арестът на Грийн и Донован бе трамплинът, който щеше да изхвърли Уелч към върха, и той не искаше да пропилява този си шанс. Той лапна няколко ментови бонбона.

Тери спря сааба зад склада до изоставената фабрика, където трябваше да бъде извършена размяната на наркотика и парите.

— Няма смисъл да привличаме вниманието — каза той на Сам.

Двамата слязоха от колата. Тери постави ръка на рамото на Сам и двамата се насочиха към Макинли, който ги чакаше на вратата.

— Сигурна ли си, че искаш да присъстваш? — попита Тери.

— Малко е късно да ме питаш — отвърна Сам и повдигна яката на палтото си.

— Макинли може да те закара.

— Всичко ще мине добре, нали?

— Разбира се.

Тери леко я стисна за рамото.

— В такъв случай искам да съм с теб.

— Значи си се променила — усмихна се Тери.

— Ти ме промени.

Макинли ги въведе в изоставената фабрика. Трите бели микробуса бяха наредени в дъното на постройката с отворени задни врати. Пред тях имаше кашони с бира. Беемвето бе паркирано в другия край на фабриката, с предница към изхода.

— Донован още го няма — обяви Макинли.

— Ще дойде. Ти стой на вратата и чакай да се появи.

Флечър, Пайк и Ръсел седяха на една маса и играеха карти.

Бяха отворили един кашон и до всеки от тях имаше кутия бира.

— Не ставайте, момчета! — извика им Тери.

Сам забеляза някаква метална арка над входа на фабриката.

— Какво е това, Тери?

— Детектор за метални предмети. Също като онези, които се използват на летищата.

Сам се намръщи.

— Защо тук?

— Донован е стар познат, но това не означава, че му имам доверие.

Франк Уелч подскочи при иззвъняването на мобифона. Долепи го до ухото си:

— Да?

— Имаш ли химикалка? — попита Блаки.

— Да. Имаш ли адреса?

— Защо, по дяволите, си мислиш, че се обаждам?

Детективите и униформените полицаи в стаята чакаха напрегнато. Уелч записа адреса в бележника си и затвори.

Обърна се към Едуардс:

— Готово. — Приближи се до голям план на Лондон и посочи един участък. — Тук са.

Едуардс се приближи и погледна къде сочи Уелч.

— С хероина ли? — попита.

Уелч кимна енергично:

— Тери Грийн чака да предаде стоката. Всичките му авери са там, а Донован всеки момент ще се появи.

Едуардс го потупа по рамото:

— Изпипана работа, Франк.

— Добре! — изкрещя Уелч и посочи вратата. — На работа.

Макинли показа глава през вратата и подсвирна, за да привлече вниманието на Тери. Той го погледна и Макинли вдигна палец в знак, че всичко е наред. Отвън се чу блъскане на врати на коли.

— Добре, момчета, време е! — извика Тери на Флечър и хората му. Те оставиха картите и побързаха да се присъединят към него. Тери смигна на Сам: — Скоро всичко ще свърши, скъпа.

Тя се усмихна и погледна часовника си.

Макинли въведе широкоплещест мъж с черно кожено яке. Зад тях влязоха четирима яки типове с надути чанти.