Госпожа Мафия

— Ами. Планът просто няма къде да се провали. Те ще натоварят евтин алкохол в Кале и ще качат микробусите на ферибота. Митничарите дори няма да ги погледнат. На ден през тях минават хиляди контрабандисти на алкохол. Пък дори да ги спрат, най-много да конфискуват алкохола. Няма да търсят наркотици.

Фокс погледна Сам и тя се усмихна и вдигна рамене.

— Съпругът ми ме уверява, че всичко ще е наред.

* * *

Сам и Тери пристигнаха на Хийтроу рано вечерта. Макинли ги беше закарал на летището в Малага с беемвето, преди да потегли по дългия път за Лондон. Те излязоха от терминала и се наредиха за такси.

— Нервен ли си? — попита Сам, когато се настаниха на задната седалка на една кола.

— Нищо ми няма. От години внасям алкохол и досега никой не е решил да претърси микробусите.

— Аз едва се сдържам. Имам чувството, че всеки, който ме погледне, знае в какво участвам. Едва не припаднах, когато ми проверяваха паспорта.

Тери я хвана за ръката.

— Скоро всичко ще свърши. Ще започнем спокоен живот.

— Надявам се.

Когато таксито ги остави пред къщата, Тери прегърна Сам.

— Мога ли да взема на заем сааба? — прошепна.

Сам го отблъсна.

— Тери, току-що пристигаме.

— Имам работа, любов моя.

— Триша и Лора ще искат да те видят.

— Знам, но преди това трябва да се погрижа за едно нещо.

— Какво?

— Една работа.

— Каква работа, Тери?

— По-добре да не знаеш, скъпа.

— Мислех, че сме съдружници в престъпленията.

Тери се изсмя. Пусна я и протегна ръка.

— Хайде, дай ключовете.

Сам въздъхна отчаяно и му ги подаде. Тери я целуна по бузата и отиде при сааба.

Сам влезе в къщата.

— Аз съм — извика.

— В кухнята сме! — отвърна й Лора.

Триша и Лора ядяха спагети.

— Как мина вторият меден месец? — поинтересува се Лора.

Сам се усмихна.

— Не толкова щуро като първия.

— Къде е татко? — поинтересува се Триша.

— По работа.

Триша се намуси.

— Има ли спагети и за мен? — попита Сам.

— Разбира се — отвърна Лора и побърза да й сипе.

Сам отпи от млякото на Триша.

— Какво ще кажете да се преместим да живеем в Испания?

— Какво? — Триша едва не изпусна вилицата си.

Лора се обърна изненадано:

— Мамо?

— Просто ми хрумна такава идея.

— Мислех, че ненавиждаш Испания — отбеляза Лора.

— Не самата страна. Само приятелите на баща ви, които постоянно срещаме там. А те са с малко… странни вкусове.

— Меко казано — съгласи се Лора; напълни една чиния със спагети и ги заля с доматен сос с гъби.

— Реших обаче, че не е зле да си осигурим малко разнообразие. Да се махнем от тези мъгли и студове.

— Ами училището? — попита Триша.

— И в Испания имат училища. Английски.

Лора постави чинията със спагетите пред Сам и й подаде вилица.

— Откога го планираш? — попита.

— Нищо не съм планирала. Просто ми хрумна. Тук нищо не ни задържа, нали? След като Грейс вече я няма.

— И Джонатан се разкара от живота ми, това ли имаш предвид? Вече съм самостоятелна и мога спокойно да замина.

Сам потупа Лора по ръката.

— Просто реших, че не е зле да идем малко на слънце. Не търси скрит смисъл навсякъде.

— Той иска да отиде там, нали? — изсумтя Триша. — Татко бяга на Коста дел Кримен и ние трябва да отидем с него. — Тя удари с вилица по масата. — Боже господи.

— Имах предвид само ние трите — обясни търпеливо Сам. — Слагаме ново начало.

— Без татко? — Триша се намръщи и се наведе напред. — Напускаш ли го, мамо?

Сам поклати глава.

— С вас човек не може да излезе на глава. Просто предложих да си направим малка ваканция. Добре, все едно че не съм казвала нищо.

— Аз нямам нищо против — побърза да я успокои Лора. — Да лежа по цял ден на плажа. Да, защо не?

Триша кимна.

— И аз съм навита.

— Ами Джейми? — попита Лора.

— Ще говоря с него. Той има изпити, но може да идва през ваканцията при нас.

— Сигурна ли си, мамо? — попита Триша.

Сам кимна.

— О, да. Повече от всякога.

* * *

Франк Уелч отвори очи и протегна ръка към телефона.

— Аз съм — обади се мъжки глас.

— Кой? — попита сънливо Уелч.

— Я се стегни бе, Ракел — сопна се Блаки.

Уелч седна в леглото и присви очи, за да фокусира часовника.

— Четири часа сутринта е — изропта.

— Спи, ако искаш. Щом не щеш да се заемеш, ще си потърся някой друг.

— Не! Чакай. Всичко е наред. Ще се заема. Какво става?

Блаки запази мълчание няколко секунди и Уелч си помнени, че връзката е прекъснала, но накрая събеседникът му се изкашля.

— Микробусите пристигнаха във Великобритания — обясни. — Реших, че трябва да те уведомя.

— Ами Грийн?

— Върнаха се още снощи. И двамата. Със самолет.

— Защо, по дяволите, не ми каза, че са дошли?

— Защото не искам да ги изплашиш. Имат няколко микробуса и информаторът ми не знае в кой е хероинът. Знае обаче къде ще стане размяната на стоката вдругиден.

— Къде?

Сърцето на Уелч затуптя силно. Той бързо взе бележник и химикалка.

— Информаторът ще ми каже, когато стане сигурно. Като ми се обади, ще те уведомя. Дотогава мирувай.

Връзката прекъсна. Уелч остана седнал, с телефон в скута. Още един ден, и Тери Грийн щеше да е негов. И Саманта. Нямаше търпение да го дочака.

Тери крачеше напред-назад из хола, когато мобифонът му иззвъня. Беше Макинли.

— По дяволите, Макинли, вече си мислех, че си се загубил.