Госпожа Мафия

Едуардс продължи да преглежда снимките. Видя тази на Грийн с Донован и вдигна вежди.

— Джеф Донован, местният кръстник?

Уелч кимна енергично:

— Същият. Грийн се е споразумял да му продаде хероина.

Едуардс погледна следващата снимка. Онази, на която Пайк пукаше гумите на Уелч. Началникът се намръщи. Уелч забеляза какво гледа и бързо прибра всички снимки от бюрото.

— Временно си отстранен от работа, Франк.

— Ами върнете ме тогава. — Уелч размаха снимките. — Това е голям удар, но без мен нищо не можете да направите.

Едуардс се замисли, после посегна към телефона.

— Ще видя какво мога да направя.

Уелч се ухили доволно.

* * *

Макинли спря беемвето пред вилата на Майки Фокс. Тери кимна одобрително.

— Хубаво местенце. Бих живял в такова имение. Ти какво мислиш, Сам? Какво ще кажеш да се преместим в Марбела? Със сигурност ще бъдем сред приятели.

— Докато не ги екстрадират — добави Сам.

Тя слезе и се запъти към главния вход, където Фокс я чакаше с отворени обятия.

— Сам, ставаш вече редовен посетител — отбеляза гръмогласно той и я стисна в прегръдките си.

— Така излиза, Майки — едва успя да отговори тя.

Той я пусна и подаде ръка на Тери, след това опипа корема му.

— Загладил си косъма, синко.

— Какво да кажа? Сам готви.

Тери постави ръка около кръста на Фокс и двамата влязоха. Макинли и Сам ги последваха.

— Оскар ще ти хареса — отбеляза Фокс. — Чудесен човек за руснак.

Оскар, огромен мъж с вид на мечка и посивяла коса, вързана на опашка, стоеше до скарата при басейна и обръщаше дебели пържоли с голяма вилица. Беше гол до кръста и по гърдите му личаха белези от порезни рани, а на корема — от куршум. Потеше се обилно и когато Тери и Фокс се появиха, избърса чело с ръка.

Две млади испанчета плуваха в басейна, друго лежеше голо на шезлонг.

— Малко бохемски го даваш, а, Майки? — отбеляза Тери.

Фокс се засмя и го удари приятелски по гърба.

— Оскар, това е Тери!

— Носиш ли парите? — изкрещя руснакът.

— Не си пада по общите приказки, а? — обърна се Тери към Фокс. Кимна на Оскар и извика на свой ред: — Кога ще получим стоката?

— Когато получа парите!

— Това заприлича на разговор между глухи — измърмори Тери.

— О, напротив — засмя се Фокс.

— Продължавай да се подиграваш и ще се намериш в басейна при нежните си момченца.

— Точно това смятам да направя.

Оскар се приближи с вилица в ръка и се здрависа с Тери.

— Обичаш ли пържоли? — попита.

— Обожавам.

— Сега ги пека.

— Да, ще останете ли да хапнете? — попита Фокс.

Тери кимна към Сам, която стоеше на терасата до Макинли с ръка над очите.

— Благодаря, Майки, но искам да изведа Сам на вечеря.

— Добра идея. Къде са микробусите?

— Отидоха направо в сервиза. Тази нощ можете да ги подготвите.

— Дадено.

— А парите ми? — поинтересува се Оскар.

— Макинли ще ти ги даде веднага. — Тери посочи скарата, от която се вдигаше гъст дим. — Пържолите май загоряха.

— Обичам ги препечени — обясни Оскар; усмихна се, за да покаже почернелите си зъби.

* * *

Сервитьорка с катраненочерна коса и фигура на фотомодел отвори бутилка „Дом Периньон“ и напълни две чаши. Тери я изчака да се отдалечи и вдигна своята чаша към Сам.

— За нас.

Тя се усмихна и двамата се чукнаха. Ресторантът се намираше на едно възвишение с великолепен изглед към морето. Върху масите имаше снежнобели покривки, по един сребърен свещник и кристална ваза с роза. Сам се огледа, за да се наслади на атмосферата. На повечето маси седяха любовни двойки, шепнеха и се държаха за ръце.

— Прекрасно е — възкликна тя.

— Да, Майки твърди, че и храната е добра.

Сам отпи глътка шампанско.

— Хубаво е човек да си почине малко от децата.

— Вече надали можем да ги наречем деца. Лора и Джейми напуснаха родното гнездо, а и Триша скоро ще отиде в университета.

Сам въздъхна.

— Кога отлетяха всичките тези години, Тери?

— О, я не се вайкай. Имали сме много щастливи моменти.

Тя се усмихна.

— Да, имали сме.

Един келнер донесе основното ястие. Сам си беше поръчала морски деликатеси, а Тери — агнешки котлети.

— И така, кога смяташ да се пенсионираш? — попита Сам.

— Млад съм още за пенсиониране. — Тери започна да реже една от пържолите. — Още няколко години ми остават, докато получа безплатна карта за транспорта.

Сам остави ножа и вилицата си.

Тери усети опасността да започнат нов спор и вдигна ръце, за да я успокои:

— Приключвам с тъмните сделки, скъпа. Започвам на чисто, обещавам.

— Колко чисто? Какво ще правиш с клубовете например?

Тери присви очи.

— Клубовете са проблем. Кей ми продаде своя дял.

— Какво?

— Искаше да се оттегли. Взех ги за жълти стотинки.

Сам го погледна подозрително.

— Хайде, Сам, пробвай тая риба.

— Мисля, че последния път Кей искаше да купи твоя дял.

— Хората се променят.

Сам го изгледа подозрително.

— Нима?

* * *

Лора почука на вратата на спалнята.

— Да? — отвърна Триша.

Лора отвори вратата.

— Какао?

— Да, благодаря.

Триша лежеше по корем и прелистваше съдържанието на някаква пластмасова папка.

Лора носеше две чаши горещо какао. Остави едната на пода до Триша и седна на леглото. Посегна към папката.

— Какво е това?

Вътре имаше изрезки от вестници, всичките — за баща им.