Госпожа Мафия

Кимна на Пайк. Той се приближи и извади найлонов плик от джоба си. Надяна го на главата на Кей. Флечър хвана астматика за ръцете и му изсъска да стои мирно.

Пайк пристегна плика около врата му. Кей изцъкли очи, пликът започна да се надува и спада с всяко вдишване и издишване.

Тери погледна за последен път Кей:

— Сбогом, Джордж.

Той взе чантата с парите и излезе. Кей започна да се гърчи зад бюрото, но Тери не му обърна повече внимание.

* * *

Сам си наля мляко в кафето и пусна едно хапче подсладител. Подаде една чаша на Лора, която седеше до масата в кухнята по хавлия.

— Благодаря, мамо — каза тя.

Триша влезе в кухнята с ученическата си униформа и си наля портокалов сок от хладилника. Погледна презрително чашата кафе в ръцете на Сам и изсумтя:

— Сама си копаеш гроба, мамо. Кафето съкращава живота ти с години.

— Триша! — смъмри я Лора. — Дръж се прилично.

Сам се усмихна на малката си дъщеря.

— Честно казано, скъпа, надявам се да го изживея пълноценно.

Тя седна до Лора и въздъхна тежко.

Триша я погледна загрижено.

— Какво има, мамо?

Сам прокара пръсти през косата си.

— О, нищо. Малко съм уморена.

Триша постави ръка на рамото й.

— Да не е заради татко?

Сам се намръщи и я погледна.

— Кое те кара да мислиш така?

— Ами, първо, снощи го нямаше вкъщи.

— Беше по работа.

— Да, сигурно. — Триша седна и стисна ръката на майка си. — Мамо, пак започва старата история, не виждаш ли?

— Не можеш да знаеш какво прави, Триш.

— Досещам се. Къде е сега, мамо?

— Не каза. Сигурно по работа.

Лора и Триша се спогледаха.

— Я стига вие двете — смъмри ги Сам.

— Той те използва, мамо — продължи да настоява Триш. — Готвиш му, чистиш му, забавляваш го в леглото, но той те използва.

— Триша!

— Права е, мамо — намеси се Лора. — По цели нощи не се прибира вкъщи.

— Не е малък.

— Ами да не се държи като дете тогава — контрира Триша.

Вратата се отвори и трите вдигнаха очи. Беше Тери. Стоеше на вратата с усмивка на уста.

— Женска седянка, а?

— Говорим за вълка, а той — в кошарата — отбеляза Триша.

Допи си сока, взе си раницата и се измъкна покрай баща си.

— Здравей, Триш.

Тя изсумтя, но не отговори.

— Чао, Триш. — Тери седна до масата. — Май още ми се сърди.

Лора въздъхна и стана.

— Ще си пусна един душ.

— Да не ми се сърдиш и ти? — попита Тери.

— Още не се знае.

— Джонатан обажда ли се пак?

Лора поклати глава.

— Помисли ли върху предложението му? За развода?

— Не знам, татко. Просто искам да поговоря с него.

— Трябва да се срещнеш с Лорънс Патерсън. Да ти обясни положението. Разводите са заплетена работа, ако нямаш добър адвокат.

— Татко… — запротестира Лора.

— Искам само да кажа, че трябва да си защитаваш интересите.

— Да. Може би. — Лора поклати глава. — Просто съм объркана.

— Говори с Лорънс — повтори Тери.

Опита да вземе чашата на Сам, но тя го плесна през ръката.

— Знаеш къде е чайникът — каза.

Тери стана и си направи кафе; Лора се качи на горния етаж.

— Как мина? — попита Сам.

— Ашър и Патерсън са вътре с един милион. Изтеглиха от сметките на клиентите си, което не е много добре, но парите трябва да се осигурят спешно. Взех и триста хиляди от Кей.

Сам вдигна вежди.

— Измъкнал си триста бона от Джордж Кей? Това е все едно камък да пусне кръв.

— Нещо подобно.

Сам отпи глътка кафе.

— На кого ще продадеш стоката, след като я вкараме в страната?

Тери взе чашата си и седна до масата.

— На едни хора от Северен Лондон, с които Майки е работил преди няколко години. Шефът им се казва Джеф Донован. Навит е на сделката. Плащането ще стане при доставката. Той ще осигури средствата. Всичко ще мине по мед и масло, Сам.

Тя остави чашата си и избърса лице.

— Сигурен ли си, Тери?

— Това е единственият начин, скъпа. Или това, или продаваме и се преместваме в едностаен някъде по покрайнините. Не знам за теб, но аз няма да издържа такава мизерия.

— Да, но хероинът…

— Не мисли за него като за хероин. Това е обикновена стока. Купуваме я на континента и я продаваме на петорна цена тук. Също както с евтиния алкохол.

— Не е същото, Тери. Знаеш го.

— Защото е незаконно ли? Защото правителството е решило, че алкохолът е разрешен, а хероинът — не?

— Това е хероин, Тери.

— Все това повтаряш, скъпа. Никой не кара никого насила да става наркоман. Ние само задоволяваме търсенето. Хората взимат хероин доброволно, никой не ги кара насила. Същото като при теб с цигарите. Никой не заставя хората да пушат, но милиони го правят.

Сам посегна към кутията пред себе си, но спря. Изведнъж й се отщя да пуши.

Тери протегна ръка и потропа с пръст по кутията.

— Колко души умират от това, Сам? Десетки хиляди? Стотици хиляди? Децата постоянно те карат да ги откажеш. Това принуждава ли правителството да ги забрани? Не. Защо? Защото събира милиони от данъците. — Тери се облегна назад и се протегна. — Казвам ти, веднага щом измислят как да облагат канабиса и хероина, ще ги разрешат.

— Ами ако ни хванат, Тери?

Той се усмихна.

— Няма, скъпа. Имай ми доверие.

* * *

Макинли спря сааба пред тухления склад.

— По-добре да дойда с вас, госпожо Грийн.

— Не искам да го изплаша, Анди. — Сам се усмихна. — Просто не чупи сааба, докато съм вътре.

Макинли изръмжа: