Госпожа Мафия

Тери прегърна Сам.

— Добре ли си?

Сам кимна.

— Само съм малко нервна.

— Няма нужда да идваш. Ще се справя и сам.

— Мислиш ли, че ще те оставя сам с парите?

Тери я изгледа обидено.

— Какво искаш да кажеш?

Сам леко го потупа по бузата.

— Шегувам се. Не, за нищо на света няма да пропусна веселбата.

* * *

Франк Уелч присви очи и погледна през прозорчето на фотоапарата. Превъртя лентата и фокусира трите бели микробуса, пътуващи към ферибота. Шофьорите му бяха познати. Роджър Пайк. Ким Флечър. Стив Райзър. И тримата работеха за Тери Грийн. А след тях караше и самият кръстник. Тери Грийн. И до него на задната седалка се возеше жена му. Уелч не можеше да последва Грийн и хората му на ферибота. Не си носеше паспорта, а началник Едуардс му беше взел служебната карта. Можеше само да ги снима и да ги изчака да се върнат.

Той фокусира Макинли и му направи няколко снимки, след това фотографира регистрационния номер на беемвето.

Когато свали фотоапарата, забеляза голяма черно-бяла снимка, залепена на страничното стъкло. Уелч потрепна, после се взря удивено в снимката. На нея Роджър Пайк пъхаше дъска със стърчащи пирони под гумата на джипа му. Беше направена в деня, когато Грийн се срещна със счетоводителя си. Снимката беше много ясна, личеше самодоволното изражение на Пайк, виждаха се и пироните.

Снимката се махна от стъклото и зад нея се появи едър мъж с тъмен шлифер. Уелч смъкна прозореца.

— Нямаш представа какво са замислили, нали? — каза непознатият.

— Кой сте вие?

Непознатият отвори вратата и се качи до Уелч. Джипът бе тесен и Уелч изведнъж се почувства притиснат от туловището на дебелака.

— Колега ли сте? — попита Уелч.

Непознатият се държеше самоуверено като полицай или професионален престъпник, сякаш се смяташе за по-добър от останалите простосмъртни.

Непознатият хвърли някакъв плик в скута на Уелч. Детективът го отвори неохотно. Вътре имаше още негови снимки как следи Грийн.

— Аматьорска работа, трябва да се отбележи — изсумтя непознатият. — Всеки път, когато иска да остане незабелязан, те праща за зелен хайвер.

— Какво мога да направя сам? — оправда се Уелч.

Непознатият кимна към белите микробуси.

— Искаш ли да поговорим за това или не, бъдещ бивш главен инспектор Уелч?

Непознатият извади друга снимка от джоба си и му я подаде. Уелч я погледна, обхвана го силна възбуда. Беше черно-бяла, леко зърнеста. Тери Грийн се ръкуваше с известна личност. Джеф Донован, един от най-могъщите мафиоти в Северен Лондон.

— Причината, поради която Тери Грийн заминава с госпожата, Анди Макинли и останалите джуджета, е това, че замисля една от най-крупните хероинови сделки в историята. За десет милиона лири.

Уелч се намръщи.

— Откъде знаеш?

— Гледам на кафе. Откъде, по дяволите, мислиш, че знам? Имам информатор.

— Защо тогава не предупредиш сам Отдела за борба с наркотиците? Защо не обереш сам лаврите?

— Започвам да се питам как си станал главен инспектор.

Уелч се намръщи, изведнъж се сети и по лицето му се изписа усмивка.

— Ти си му задължен. Държи те изкъсо, а ти искаш да се изкопчиш.

Непознатият го изгледа сурово.

— Някои неща по-добре да не се казват на глас.

— Аз ще опандизя Грийн, а ти ще се откачиш — обяви гордо Уелч.

— Може би съм сбъркал адреса — каза непознатият и протегна ръка за снимките, но Уелч ги дръпна.

— Напротив.

— Добре тогава. Но ще действаме по моя план, иначе нищо няма да стане.

Уелч кимна.

— Добре.

— Първо, ще стоиш далеч от Грийн и хората му. Ако им се покажеш, ще ги уплашиш. Разбрахме ли се?

— Съгласен.

— Ще чакаш да ти дам сигнал и тогава го удряш като гръм от ясно небе.

Уелч погледна снимката на Грийн с Донован. Ако успее да хване двамата най-големи лондонски мафиоти на местопрестъплението, повишението не му мърдаше.

— Кой си ти? — попита.

Непознатият го потупа по рамото с огромната си ръка:

— Наричай ме Блаки.

Началник Едуардс натопи една бисквита в чая си и отново загледа формулярите за допълнително изработени часове върху бюрото си. Вратата му се отвори с трясък и той подскочи. Бисквитата се счупи на две и мократа половина изчезна в чашата.

На прага се появи Франк Уелч с изчервени бузи и очи, широко отворени като на дете, което очаква коледен подарък. Зад него надничаше секретарката на Едуардс.

— Извинявайте, сър — заоправдава се тя. — Казах му, че сте зает.

Едуардс й махна пренебрежително и отмести чашата и чинийката.

— Точно кой параграф от наредбата за временно отстраняване от работа не си разбрал, Франк.

Уелч затвори вратата и се приближи до бюрото на шефа си.

— Параграфът, в който Тери Грийн урежда хероинова сделка за десет милиона долара — отвърна той и тръсна няколко снимки на бюрото.

— Това снимки от ваканцията ти ли са, Франк?

Едуардс прехвърли снимките. На тях се виждаха беемве и три микробуса, пътуващи към ферибота за Европа.

— Във вратите на беемвето са скрити два милиона лири — обясни Уелч. — Грийн ще купи хероин от Испания. За продажна цена от десет милиона. Ще прекара стоката с микробусите през Франция.

Едуардс вдигна очи и се намръщи.

— Кой ти каза?

— Имам вътрешен човек.